Ловчанска епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
[A|A] → [A]
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
Ред 23:
}}
'''Ловчанска епархия''' е [[епархия]] в България, със седалище в град [[Ловеч]] и [[архиерей]]ски наместничества в [[Пирдоп]], [[Ботевград]], [[Тетевен]] и [[Троян]].
== История ==
Знае се със сигурност, че през Второто българско царство (1187-1393) Ловеч е бил епископски център. В [[Борилов синодик|Синодика на цар Борил]] (нач. на 13 в.) Ловчанските [[митрополит]]и Лонгин, Мелетий, Киприян, Симеон I и Симеон II са изброени на трето място след тези на [[Преслав]] и [[Червен]] (Русе).
След като през [[1235]] г., по времето на цар [[Иван Асен II]] (1228 - 1241), Българската църква получава статут на православна патриаршия, на новия български [[патриарх]] освен Търновския и Охридски [[диоцез]]и са подчинении 14 [[епархия|епархии]], 10 от които се възглавяват от митрополити, между които е Ловчанският. По времето на [[Иван Александър]] (1331 - 1371) се споменават двама митрополити – Симеон II, а също и Партений, който присъствал на свикания от Иван Александър Втори събор в Търново (против евреите, в [[1360]] г.). Ловчанският митрополит заемал тогава четвърто място по старшинство.
До около [[1416]] г., когато Търновската патриаршия е подчинена на [[Цариград]]ската патриаршия, начело на Ловчанската епархия (митрополия) стои митрополит. Ловчанската епархия е понижена в ранг епископия, подведомствена на [[Великотърновска епархия|Търновската митрополия]]. Предполага се, че това става през първата половина на 15 в., макар че Ловеч е превзет от турците много късно - около [[1474]] г. От средновековния и османски периоди, до създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през [[1871]] г. са запазени малко имена и кратки сведения - за общо 24 епископи, българи и гърци, завеждали Ловчанската духовна катедра.
 
През [[1835]] г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Света Богородица“ в квартал Вароша, която тогава се е наричала и „Света Кириакия“ (1834). Днес съществува още и катедралният храм „Света Неделя“ със стенописи от [[1873]] г. Подновен е по времето на епископ [[Иларион Ловчански]].
 
В организираното през [[1598]] г. Първо търновско въстание взема участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, измежду които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават Ловчанските епископи: Еремия (1558), Теофан (1598), Лаврентий (1618-1635), Кирил (1629), Натанаил (1635), Симеон (1639), Кирил (1643-1644), Яков (1653), архиепископ Ананий (1644), Езекиил (1668 -1671), Йоаникий (1686), Йоаким (1698), деспот Паисий (1768-1774), Антим I (1785), Антим II (1813 — 1827), Дионисий (1827-1845).
 
От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика [[Мелетий I (епископ Ловчански)|Мелетий I]]. Той въвежда клепалата (тока̀татока̀та) за свикване вярващите на молитва. 32-гогишният Мелетий е замесен в любовна връзка с женената за българин гъркиня Мариола. По този повод е написана от Теодоси Икономов първата оригинална българска комедия „Ловчанският Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ (Болград, 1863). По настояване на гражданите и след много перипети Мелетий I е заменен. Против желанието на българите владиката пак е грък [[Мелетий Стараверос|Мелетий II]]. Той скоро напуска Ловеч, оставяйки добри спомени като се възпротивява на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци за владика българин е чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия, изпраща за епископ българина Иларион. Иларион Ловчански е владика в Ловеч от [[1852]] до [[1872]] г., но не се чувства добре в града. През [[1859]] г. пише на учителя Златарски във [[Велико Търново|Търново]]: „Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!“ Поп [[Кръстю Никифоров]], един от най-видните граждани на Ловеч — духовник, просветител, общественник и съратник на [[Васил Левски|Левски]], от амвона на храма „Света Богородица“ в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделивец, нерешителна личност и [[фанариот]]. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до [[Иларион Макариополски]] в [[Цариград]] през [[1860]] г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. След султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от [[28 февруари]] [[1870]] г., като най-възрастен духовник той става председател на първия църковно-народен събор (1871).
 
През януари [[1872]] г. Цариградският патриарх, който не признава Българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици — [[Панарет Пловдивски]], [[Иларион Ловчански]] и [[Иларион Макариополски]]. На 21 януари 1872 г. те са заточени в [[Измир]] (Мала Азия) но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от [[Петко Р. Славейков]]. На 12 февруари 1872 г. Синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. Синодът избира за екзарх Видинския митрополит [[Антим I]]. Първите български владици, признати от султана, са Иларион Макариополски, [[Натанаил Охридски]], Антим Видински и Иларион Ловчански.
Ред 41:
През [[1876]] г. за епископ и Ловчански митрополит е ръкоположен Йосиф. На 24 април 1877 г. импровизиран „Избирателен събор в Екзархийския дом“ в [[Ортакьой]] го избира и провъзгласява за трети български екзарх.
 
Ловчански митрополити са известни дейци на Българската православна църква. [[Натанаил Охридски]] известен обществен деец, който през 1872 г. е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. Ловчански митрополит (1879-1891). През [[1930]] г. Ловчанската епархия управлява Бранитският епископ Максим. На 26 септември 1937 г. встъпва в длъжност [[Антим Ловчански|епископ Антим]]. От 1939 г. епископ и Ловчански митрополит става бившият протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет.
 
На 30 октомрви 1960 година е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит [[Максим (български патриарх)|Максим]]. На 4 юли 1971 г. в [[София]] е свикан патриаршески избирателен събор с участието на 101 избиратели. За Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим с мнозинство от 98 гласа. След смъртта на 94-годишния Ловчански митрополит Григорий на 8 февруари 2001 г. за Ловчански митрополит е избран от Светия синод Макариополският епископ Гавраил, викарий на Софийския митрополит. От 13 члена на Светия синод само Врачанският митрополит Калиник не подкрепя кандидатурата му. В избора участват и по трима свещеници и трима миряни от петте духовни околии на ловчанската епархия - Ловчанска, Троянска, Тетевенска, Ботевградска и тази на Пирдоп - Златица. Патриарх Максим лично провъзгласява Гавраил за Ловчански митрополит.
 
На [[11 май]] [[2005]] г., в деня на св. Кирил и Методий, [[Симеон Сакскобургготски]] прави първата копка на нов катедрален храм, който ще носи името на светите братя. Икона с техния лик, дар от тогавашния премиер, ще бъде първата в новия храм. Тържествен водосвет по случая бе отслужен от Ловчанския митрополит Гавраил.
 
== Ловчански епископи ==
* Лонгин (митрополит, 12 в.; споменат в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]])
* Мелетий (митрополит, 12 в., споменат в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]])
* Киприян (митрополит, 12 в., споменат в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]])
* Симеон I (митрополит, 12 в., споменат в [[Борилов синодик|Бориловия синодик]])
* Симеон II. (митрополит, преди 1360)
* Партений (споменат в 1360 г.)<ref>Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. [[Васил Златарски|В. Н. Златарски]]). - Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.</ref>
Ред 58:
* Лаврентий (споменава се в 1618<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 266</ref>, 1619<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 268</ref>, 1620 <ref>Γερμανός, σ. 151</ref>, 1622 <ref>Христова, Караджова, Узунова, № 270</ref> и 1635 г.)
* Натанаил (споменава се в 1635 г.)<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 287</ref>
* [[Симеон Ловчански|Симеон]] (споменава се в 1639 и 1640 г.)<ref>Христова, Караджова, Узунова, №№ 296-297; Γερμανός, σ. 151; Христова, Караджова, Узунова, № 300</ref>
* [[Кирил Ловчански|Кирил]] (споменава се в 1643-1644 г.<ref>Христова, Караджова, Узунова, №№ 308, 310-311</ref>, епископ до 1651 г.<ref>Γερμανός, σ. 151</ref>)
* [[Езекил Ловчански|Езекил]] (избран през декември 1651 г., епископ до 16.08.1673 г.)<ref>Γερμανός, σ. 151</ref> Впоследствие [[Великотърновска епархия|търновски]] митрополит.
Ред 73:
* [[Мелетий Стараверос|Мелетий II]] (избран на 16.07.1848 г., епископ до 02.02.1852 г.)<ref>Γερμανός, σ. 152</ref>
 
== Ловчански митрополити ==
[[FileФайл:Ловчански - Гавриил.JPG|мини|260п|Гавриил Ловчански]]
* [[Иларион Ловчански|Иларион]] (1852 - 3 юли 1872)
* [[Дионисий Ловчански|Дионисий II]] (1873 - 29 май 1875)
Ред 93:
* [[Гавриил Ловчански|Гавриил (Динев)]] (8 февруари 2001)
 
== Манастири ==
* [[Троянски манастир|Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“]] - под пряката юрисдикция на Св. Синод. Основан 16 в., действащ, мъжки, храмов празник 15 август.
* [[Гложенски манастир|Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“]], основан XVI век, действащ, мъжки, храмов празник 5 Май, Тетевенска духовна околия.[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/glozhenski/index.htm]
* [[Ботевградски манастир|Ботевградски манастир „Рождество Богородично“]], Ботевградска духовна околия, 19 век, действащ, мъжки, храмов празник 8 септември.
[[FileФайл:Eglise ste vierge trajan monastere 2.jpg|мини|260п|Троянски манастир]]
* [[Врачешки манастир]] "Св. 40 мъченици", 13 век, обновен 19 век, действащ, девически, храмов празник 9 март, Ботевградска духовна околия.
* [[Етрополски манастир|Етрополски манастир „Св. Троица“]], 12 век, действащ, мъжки храмов празник на Петдесетница (подвижен), Ботевградска духовна околия.
* [[Правешки манастир|Правешки манастир „Св. Теодор Тирон“]], 19 век, действащ, мъжки храмов празник 17 февруари, Ботевградска духовна околия.
* [[Чекотински манастир|Чекотински манастир „Св. Архангел Михаил“]], 14 век, обновен 19 век, действащ, мъжки, храмов празник 8 ноември, Ботевградска духовна околия.[http://www.pravoslavie.bg/%D0%95%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%9F%D0%A6/%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F]
 
=== Недействащи манастири ===
* [[Сливешки манастир|Сливешки манастир „Рождество Богородично“]](манастир "Ястреб"), 12 в., разрушен след падането на Ловеч под османска власт, XII век, недействащ, храмов празник 8 септември, Ловчанска духовна околия.
* [[Новоселски манастир|Новоселски манастир „Св. Троица“]], квартал "Ново село" на гр. [[Априлци]], 18 век, недействащ, девически, храмов празник на Петдесетница, Троянска духовна околия. [[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/novoselski/index.htm]]
* [[Тетевенски манастир|Тетевенски манастир „Св. Пророк Илия“]], XI век, недействащ, храмов празник 20 юли, Тетевенска духовна околия.
* [[Златишки манастир|Златишки манастир „Св. Възнесение Господне“]], 19 век, недействащ, храмов празник на 40-тия ден от Възкресение Христово. Пирдопска духовна околия.
* [[Скравенски манастир „Свети Николай“|Скравенски манастир „Св. Николай“]], 19 век, недействащ, храмов празник 6 декември, Ботевградска духовна околия.
* [[Скравенски манастир „Свето Преображение“]], 19 век, недействащ, храмов празник 6 август, Ботевградска духовна околия.
 
== Храмове ==
=== Катедрален храм ===
* „[[Св.св. Кирил и Методий (Ловеч)|Св.св. Кирил и Методий]]“, [[Ловеч]] [http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=10785 Освещават нов храм в Ловеч. 4 Май, 2008]
* „[[Св. Троица (Ловеч)|Св. Троица]]“, [[Ловеч]]
 
=== Храмове по духовни околии ===
Ред 123:
* [[Троянска духовна околия]]
 
** "Св. Неделя" (Ловеч)[http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/3528]
** "Св. Атанасий" гр. Правец
** "Св. Георги Победоносец" гр. Етрополе
** "Св. Архангел Михаил" гр. Етрополе
** "Св. Троица" гр. Ябланица
** "Всех Светих" гр. Тетевен
** "Свети Великомъченик Георги" с. Лесидрен, Тетевенска духовна околия - [http://www.lesedra2.hit.bg/carkovna-deinost.htm Църковна Дейност в Лесидрен]
** "Възнесение Христово" гр. Ботевград
** "Възнесение Господне" - с. Шипково[[http://www.shipkovo.bg/bg/index.php?lang=bg&fid=1&sm=4]]
** "Св. Архангел Михаил" - с. Дълбок дол,
** "Св. Архангел Михаил" - с. Голец
** "Всех святих" - с. Микре
** "Св. Вмч. Димитър" - с. Абланица
 
== Църковни хорове ==
* [[Смесен църковен хор „Евстати Павлов”]] (Ловеч), [http://www.pavlovchoir.comyr.com www.pavlovchoir.comyr.com]
* Детско-юношески църковен хор „Архангелски глас“ (Ловеч)
Ред 144:
== Литература ==
* Никитов, Ив. За Ловчанската епархия. Ловеч, 1932.
* Ганчо Бакалов, митр. Гавриил и др. Ловчанска епархия. Минало и настояще, С. (Синод. изд.), 2008. - 248 с.
* Архимандрит хаджи Викентий. Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни [http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/lovchanski_mitropoliti/index.htm]
* Елинизмът в Ловчанска епархия през времето на турското владичество // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 3, София 1931, с. 11-12
* Станимир Станимиров. Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“ // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, София 1934, с. 104
* Борис Цацов. Архиереите на Българската православна църква, С. 2003
* Пламен Павлов, Иван Габеров. Православните български манастири, В. Търново 2004 . - [106] с., с ил.
* Йорданка Чангова. Ловеч: Цитаделата на средновековния град XII-XIV в., С. (Воен. изд.) 2006. - 192 с.
 
== Бележки ==
Ред 161:
 
{{Епархии на Българската православна църква}}
 
[[Категория:Ловчанска епархия| ]]