Каледжидере: Разлика между версии

От 400 български къщи в началото на ХХ в.<ref>Анастасъ Разбойниковъ, Обезбългаряването на Западна Тракия 1919–19241919 – 1924, София 1940</ref> при гръцкото управление понастоящем е западнало и тук живеят само 30 души<ref>Гърция, Преброяване 2001&nbsp; г.</ref>.<br />

Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 350 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>

Забележителен е [[манастир]]ът „Свети Димитър“. Възрожденският храм започва да се строи в [[1856]] г. и окончателно е завършен в [[1858]] г. Днес кирилските надписи са напълно заличени.<ref>[http://tourbina.ru/guide/111935/photo/44111/| Фотогалерия възрожденскина възрожденския храм св.„Свети ДмитърДимитър“]</ref>

До селото има порфирно полиметално [[Мед (елемент)|медно]]-[[злато|златно]] рудно находище, с високо съдържание на [[сребро]], [[телур]], [[бисмут]] и [[молибден]] и гранулати [[злато|самородно злато]].<ref>[http://www.springerlink.com/content/w048747863l36831| Earth and Environmental Science]</ref><ref>{{икона|en}} [httphttps://www.mineralienatlasmineralatlas.deeu/lexikon/index.php/Griechenland/Ostmakedonien%20und%20Thrakien/Rodopi,%20Pr%C3%A4fektur/Kassiteres?langl=en&language=english|19245 Геология на Балканите - на английски]</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 8 души от Калайджидере са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.</ref>

== Личности ==

* {{флагче|България}} Хаджи Вълчо Стоянов - – Пирин, член на ВТРО и на Кърджалийския окръжен революционен комитет към 1931 година<ref>Николов, Борис. ВМОРО - – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр. 78.</ref>

* {{флагче|България}} Димитър Бешков, български опълченец, на 19 април 1877 година постъпва в IV рота на I дружина на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], уволнен е на 1 юли 1878 година<ref name="БО 44">{{cite book |title= Българското опълчение 1877 - – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина |last= Христов |first=Иван, и др |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД |location= |isbn=954-692-001-0 |pages=44 |url= |accessdate=}}</ref>

* {{флагче|България}} Енчо (Яне, Яни) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 36-годишен, градинар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.</ref>

* {{флагче|България}} [[Петко Радев (революционер)|Петко Радев]] - – Малък Петко, съратник и побратим на [[Капитан Петко войвода]]

* {{флагче|България}} [[Русин Ребров]] (1911 - – ?), български комунист<ref name="ГУАМС 368">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=368 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-09-04}}</ref>

* {{флагче|България}} Яне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, работник, 4 рота на 10 прилепска и 3 рота на 11 серска дружина<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.</ref>

== Литература ==