Михаил Такев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Редакция без резюме
Ред 41:
'''Михаил Такев Юнаков''' е [[България|български]] [[майор]] и [[политик]], един от водачите на [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Като вътрешен министър през 1918 участва активно в прекратяването на [[Владайско въстание|Владайското въстание]].
 
== Биография ==
=== Произход, образование и военна служба ===
Михаил Такев е роден на 22 март (10 март [[стар стил]]) 1864 в [[Пещера (град)|Пещера]]. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в [[Пловдив]]. На 4 септември 1883 година постъпва във [[Военното училище|Военното на Негово Княжеско Височество училище]] в [[София]], по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) участва в боевете при [[Сливница]] и [[Пирот]] в редовете на [[Седми пехотен преславски полк|7<sup>-и</sup> пехотен преславски полк]]. Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в [[преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]], за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. На 27 април 1887 година завършва Военното училище с 8<sup>-и</sup> випуск, произведен е в чин [[подпоручик]] и зачислен в [[Трети артилерийски полк|3<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. Заподозрян в участие в [[Заговор на Коста Паница|заговора на майор Коста Паница]] и на 1 юни 1890 е уволнен от армията.
 
=== Ранна политическа дейност ===
През 1892 Такев завършва право във [[Франция]], след което е адвокат в [[Пазарджик]]. След падането на [[Стефан Стамболов]] се включва в дейността на Демократическата партия, участва и в дейността на [[Върховен македонски комитет|Македонската организация]]. На 25 юни 1895 година става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.</ref> През декември 1895 година е делегат от Пещерското македонско дружество на [[Втори македонски конгрес|Втория]], а през юли-август 1901 година на [[Девети македоно-одрински конгрес|Деветия македоно-одрински конгрес]].<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.</ref> Дейността на Пещерското македоно-одринско дружество обаче заглъхва, тъй като Такев живее в Пазарджик и на 2 април 1902 година на общо събрание Такев е сменен с Димитър Писарев.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.</ref>
 
=== Атентатът от 1897 ===
[[File:BASA-SH-736K-1-38-1-Aleko Konstantinov, Mihail Takev, Vasil Rashkov, 11.5.1897 (cropped).jpg|thumb|250px|Снимка на Алеко Константинов, Михаил Такев, Васил Рашков и др., часове преди убийството на Алеко Константинов. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
На 23 май (11 май по [[стар стил]]) 1897 година срещу Михаил Такев е извършен атентат, при който загива придружаващият го негов съпартиец [[Алеко Константинов]]. Извършителите са жители на село [[Радилово]], които имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери с общината на [[Пещера]].<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}}, стр. 87- – 93</ref> По-рано същия ден Такев и Константинов участват в честванията на свети Кирил и Методий в родния на Такев град Пещера. Късно вечерта двамата потеглят с файтон за [[Пазарджик]], като по пътя спират за известно време в Радилово. Група местни жители, начело с кмета от [[Народна партия|Народната партия]] Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес [[Алеко Константиново]]) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона и убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт. Присъдата на непълнолетния Салепов е заменена с 15 години затвор.
 
=== Участие в управлението ===
[[File:Alexandar Malinov's Cabinet 1908.jpg|мини|250п|Такев (последният вдясно) и колегите му от кабинета на Александър Малинов през 1908 година.]]
 
След смъртта на лидера на демократите [[Петко Каравелов]] през 1903, Михаил Такев става заместник на новия председател [[Александър Малинов]], заедно с [[Андрей Ляпчев]]. Такев участва в [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|управлението на Демократическата партия]] като вътрешен министър (1908- – 1910) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910- – 1911). По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] служи като офицер от запаса в Първа армия. Отново е вътрешен министър в правителствата на Малинов в края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и твърдо се противопоставя на [[Владайско въстание|Владайското въстание]] в края на 1918.
 
=== Убийство ===
На 24 януари 1920 година, ден преди силно оспорваните парламентарни избори, Михаил Такев е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски. Донски има отдавнашен личен конфликт с Такев и по това време се намира в града с група крайнолеви екстремисти. Самото убийство е извършено със съдействието на местната организация на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]]. След кратко укриване Георги Донски се предава на полицията, но е убит при опит за бягство преди завършването на съдебния процес. За съучастие в убийството са осъдени трима членове на групата на Донски, но делото не разкрива техни връзки със Земеделския съюз и правителството.<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}}, стр. 151- – 156 </ref>
 
Личният му архив се съхранява във фонд 507К в [[Държавен архив – Пазарджик]]. Той се състои от 224 архивни единици от периода 1839 до 1994 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=25&flgid=5088273 | заглавие=Михаил Такев Юнаков |достъп_дата =27 август 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |език=bg |цитат= }}</ref>
 
== Военни звания ==
Line 73 ⟶ 75:
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 5 и 6}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.krumblagov.com/fifty/45.php Крум Благов „50-те най-големи атентата в българската история“]
* [http://stara-sofia.blogspot.com/2013/06/blog-post_10.html Площад и паметник "Михаил„Михаил Такев"Такев“] Блог Стара София
 
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|31}}