Соломон Николов: Разлика между версии

Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]], тогава в Османската империя, в семейството на образописеца [[Никола Янев (зограф)|Никола Янев]].<ref name="Василиев 229"/> Заедно с баща си работи в храма „[[Свети Георги (Бистрица, Софийско)|Свети Георги]]“ в софийското село Бистрица (1883). След това изписват църквата „[[Успение Богородично (Слаковци)|Успение Богородично]]“ в брезнишкото село Слаковци, строена в 1870 година.<ref name="Василиев 229"/> Ктиторският надпис гласи „Изобразисѧ сеїи Бжственй храмъ Оуспение Пресветиѧ Богорицы: на 1888 г. свещеникъ быивши: П: Никола П: Хрїстовъ: с. Слаковци Изъ рȢкіи Никола Ѧновъ и син мȢ Соломонъ ѿ село Галичникъ 1888“. Стенописите са сцени от Писанието и образи на светци. Колоритът е суров, фоновете са светлосини и като цяло стенописите са неудачни.<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 230 }}</ref>

 

 

През Балканската война Никола Янев напуска Румъния и се установява в Битоля, където в 1913 година умира. След смъртта на баща си, Соломон Николов продължава работи в Битоля. Автор е на апостолските икони от църквата „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“.<ref name="Василиев 230"/> В 1914 година изписва църквата „[[Свети Димитър (Вевчани)|Свети Димитър]]“ във Вевчани.<ref name="Вевчани Info">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://vevchani-info.mk/mk/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%88%D1%82%D0%B0 | заглавие= Параклис Св. Димитрија |достъп_дата = 2018-08-27 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Вевчани Info |език= |цитат= }}</ref>