Бистрица (област София): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
== Религия ==
[[File:St-Archangel-Michael-church.jpg|thumb|260px|Църква „Св. Архангел Михаил“]]
Църквата „[[Свети Георги (Бистрица, Софийско)|Свети Георги]]“ е построена в 1883 година и е изписана от дебърските майстори [[Никола Янев (зограф)|Никола Янев]] и сина му [[Соломон Николов]].<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 230 }}</ref>
 
В местността [[Мали дол]] се намира [[манастир]] на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от [[4 век|IV]]-[[5 век|V век]] до покръстването през [[865]] г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След [[9 век|IX век]], по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на [[Симеон I|Симеон]], тук е построен голям [[храм]]. Разрушен е от турците през [[1393]]-[[1396|96]] година. До [[1925]]-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е [[оброк|оброчище]].
 
През [[1925]] г. Бона Велинова от с. [[Григорево]], Елин Пелинско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва [[маслосвет]] на открито на Неделя православна.
 
От [[1939]] г. до [[1946]] г. върху откритите стари основи е построена [[църква]]. Строи се обаче с лоши материали и през [[1946]] г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През [[пролет]]та на [[1947]] г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към [[гробница]]. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с [[тухла|тухли]] и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с [[хоросан]]. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана [[котва]]. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски [[скелет]], но единият [[череп]] липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни – малка глинена [[лампа]], силно повредена [[мед (метал)|медна]] [[монета|монетка]]. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи (в легендите се прокрадва името на цар [[Иван Шишман]]). Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.
 
Манастирите и черквата (в миналото манастир „Св. Никола“) са част от средновековния комплекс [[Софийска Света гора]], съставен от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси.