Андрей Николов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
В началото на [[Първата световна война]] Николов е командирован от Министерството на културата в [[Рим]], където заминава със семейството си. От [[1915]] до [[1926]] г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през [[1922]] г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.
През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на [[Ньойския договор]], [[Александър Стамболийски]] посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“
Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската скулптура да получи европейско признание.
Личният му архив се съхранява във фонд 680К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 572 архивни единици от периода 1885 – 1960 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091774 | заглавие=А. Н. Староселски |достъп_дата =27 август 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |език=bg |цитат= }}</ref>
== Творчество ==
Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов – сред най-известните му творби са „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на [[Иван Мърквичка]], [[Александър Балабанов]], Александър Стамболийски, [[Стоян Михайловски]], [[Кирил Христов]], цар [[Борис ІІІ]], [[Яна Язова]] и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на [[Любен Каравелов]], [[Петко Славейков|Петко]] и [[Пенчо
С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на [[Огюст Роден|Роден]]) и българската модерна скулптура на ХХ век. Европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.
== Творби ==
Line 65 ⟶ 67:
* „Тодор Александров“, 1926 – 28
* „Яна Язова“, 1933 – 1934
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
Line 71 ⟶ 76:
* [http://www.glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/za-skulptora-andrej-nikolov-izkustvoto-e-kato-liubovta--poqvqt-li-se-smetki-prevryshta-se-v-prostituciq За скулптора Андрей Николов] В интервюта за вестник „Литературен глас“ от 1929 г. и 1938 г. скулпторът говори за живота си, разкрива интересни моменти и споделя вижданията си за изкуството и други теми.
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Николов, Андрей}}
[[Категория:Български скулптори]]
| |||