Луиджи Пирандело: Разлика между версии

| повлиян =

| повлиял =

| брак = Антониета Портулано (1894)

| деца = Стефано (1895 – 1972), Фаусто (1899 – 1975), Лиета

== Биография и творчество ==

=== Произход и детство ===

Пирандело се ражда в семейство от висока класа в село с любопитното име ''Kaos (Chaos),'' което се превежда ''хаос''. Това е бедно предградие на град [[Агридженто]], разположен в Южна Сицилия.

 

 

=== Образование и брак ===

През 1887 г. Пирандело отива в Рим, за да продължи образованието си.<ref name="public-republic.com"/> Рим, център на борбите за обединение, на които неговото поколение бурно се е посветило, обаче не отговаря на очакванията на Луиджи.

 

Впечатленията му от първата вечер в града са мрачни. Пирандело е изключително силен моралист. Той става свидетел на упадъка на своя чичо, участвал в борбите за обединение, който се е превърнал в посивял и изтощен чиновник. Това впечатление ще намери място в мрачните редове на първата му стихосбирка, която излиза през 1889 г. и е озаглавена „Радостна болка“ („Mal Giocondo“).<ref name="public-republic.com"/> Положителното от престоя му в Рим е възможността да посети множество театри, където всъщност се проявява неговата страст към драматургията. У него се ражда нова страст, която го обсебва:{{цитат|О, драматичният театър ! Ще го завладея. Не мога да не вляза в някой от театрите без да почувствам странно усещане и бушуване на кръвта из вените ми.}}

 

 

За кратко бъдещият нобелист пребивава в Сицилия. Бракът с Лина окончателно е отменен и той се завръща в Рим, където попада в средите на писатели-журналисти, между които са [[Уго Флерес]], [[Томасо Гноли]], [[Луиджи Капуана]].<ref name="public-republic.com"/>

През 1893 г. написва първия си роман „Marta Ajala“, публикуван през 1901 г. със заглавие „Изключена“ („l’Esclusa“).<ref name="public-republic.com"/> През 1894 г. публикува първия си сборник разкази „Любов без любов“ („Amori Senza Amore“). Същата година по настояване на баща си се оженва за срамежливо момиче – Антониета Портулано.

 

 

От 1897 до 1922 г. преподава в „Istituto Superiore di Magistero“ в Рим като професор по италианска литература. Заедно с Итало Фалбо и Уго Флерес основава седмичника „Ariel“, където публикува първата си едноактна пиеса „Епилог“ („L’Epilogo“, поставена 12 години по-късно със заглавие „Заместникът“ – „La Morsa“).<ref name="public-republic.com"/>

 

1903 г. се оказва трагична за Пирандело – серните мини в Арагона, където баща му е инвестирал огромна част от своите капитали,

 

Самият Луиджи, който първоначално е имал склонност към самоубийство, опитва да се справи със ситуацията, като залага вещи в заложна къща, увеличава уроците по италиански и немски език и пише молби за обезщетение до някои списания, за които е работил без хонорар.<ref name="public-republic.com"/>

В сп. „New Anthology“ започват да се появяват части на романа „Покойният Матиа Паскал“ („Il Fu Mattia Pascal“), който Пирандело е пишел, докато се е намирал в това тежко положение. (Трябвало е да се грижи за тежко болната си жена, след като цял ден е бил на работа.) Романът съдържа предимно автобиографични елементи, които били пресъздадени фантастично и затова и творбата постига моментален успех. В този роман отчетливо звучи характерната за Пирандело тема „лица и маски“.<ref name="public-republic.com"/> Романът достига и до Германия, където е преведен. Благодарение на този успех, Пирандело получава възможността да публикува и в по-реномирани и важни издателства. През 1906 г. публикува сборник с разкази „Ерма Бифронте“ („Erma Bifronte“), а през 1908 г. сборникът с есета „Изкуство и наука“ („Arte e Scienza“) и легендарното есе „Хуморът“ („L’Umorismo“), в което Пирандело спори с [[Бенедето Кроче]] относно възгледите му за литература и изкуство.<ref name="public-republic.com"/>

 

През 1909 г. излиза първата част на романа „Стари и млади“ („I Vecchi e I Giovani“). Това е роман за „фалита на патриотизма“ и „провала на трите мита: обединението, единството на Италия и социализма“, заменени с „безнадеждна празнота, без възможност за обратно откупуване“.<ref name="public-republic.com"/> През същата година започва да сътрудничи на престижното списание „Corriere della Sera“, където непрекъснато публикува разкази – „Хартиеният свят“ (Mondo di Carta), „Бурканът“ (La Giara), „Помисли отново, Джакомино!“ (Pensaci, Giacomino!). В този етап от живота си Пирандело е постигнал значителна слава, но личният му живот е разклатен от обсебващата ревност на съпругата му, която дори е проявявала физическа агресия.

 

 

=== През Първата световна война ===

1917 г. сборникът с разкази „И утре, понеделник“ е публикуван, но тази година е белязана най-вече от важни театрални интерпретации: „Così è (se vi pare)“ (Така е, ако си мислите, че е така), „Il Piacere dell'onestà“ (Удоволствието от честността). Година по-късно разказите „Ma non è una cosa seria“ (Не е нищо сериозно) и „Il Gioco delle parti“ (Играта на роли) също са поставени на сцена.

 

 

=== В епохата на фашизма ===

През 1925 г. Пирандело, с помощта на [[Бенито Мусолини|Мусолини]], става артистичен директор на „Teatro d’Arte di Roma“. Връзката му с Мусолини често предизвиква дебати – за някои тя е стъпка в кариерата му, давайки на него и на ръководения от него театър публичност и субсидии, за други – писателят споделя фашистката идеология.<ref name="public-republic.com"/>

 

През 1930 г. написва пиесата „Каквато ме пожелаеш“. Редица произведения на Пирандело са екранизирани: „Пътешествието“ („Il viaggio“) – продукция на Италия и Франция, 1974, с участието на [[София Лорен]] и [[Ричард Бъртън (актьор)|Ричард Бъртън]]; „Хаос“ на братя Тавиани и др.<ref name="public-republic.com"/>

 

През 1934 г. е удостоен с [[Нобелова награда за литература]]: „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата“. Някои считат трагичните фарсове на Пирандело за предшественици на Театъра на абсурда.<ref name="public-republic.com"/>