Бузъу (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bot: Automated import of articles - append on top
м {{превод от}}; форматиране: 11x кавички, 5x тире-числа, 3x тире, 4 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| герб = ROU BZ Buzau CoA1.png
| изглед = Bz palat ziua.jpg
| изглед-описание = Обществения дворец на площад "Дакия"„Дакия“
| гео-ширина = 45.1500
| гео-дължина = 26.8333
Ред 23:
 
== География ==
Бузъу е разположен в централната част на [[окръг Бузъу]], на десния бряг на река [[Бузъу (река)|Бузъу]]. Заема площ от 81,3 км². Намира се на кръстопътя между [[европейски път E85]], свързващ южната част на континента със северната му част и националния път, свързващ Трансилвания с [[дунав]]ските пристанища и [[Черно море]]. В северната и северозападна част включва хълмове с височина 500- – 700 м, а на север – предпланинска равнина. Климатът е континентален.
 
== История ==
=== Античност ===
Според румънски историци името Бузъу произхожда от тракийския корен "Бузе"„Бузе“. Към него е добавен гръко-латинския суфикс ''aios-eus'', който вече се използва само в латинизирани [[неологизъм|неологизми]].
 
В крайградския парк “Крънг”„Крънг“ е открито селище, специфично за културата “Кулменица”„Кулменица“, характерно за четвъртото хилядолетие пр.н.е., както и погребение от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]], културата “Монтеору”„Монтеору“ (2200- – 1100 г. пр.н.е.), а също и поселища на гето-даките южно от града.
 
Река [[Бузъу (река)|Бузъу]] се споменава за първи път в документ, описващ житието на Сава от Бузъу, удавен на [[12 април]] [[372]] г. във водите на река Моусайос (Бузъу) от непокръстени [[готи]], начело с вожда Атанарис (документът "Страданията на Св. Сава”, написан през 376 г., копие от който се пази в библиотеката на [[Ватикан]]а и библиотеката “Сан„Сан Марко”Марко“, [[Венеция]]). На 12 април източноправославната църква чества Свети Сава от Бузъу. От май 1996 Свети Сава е провъзгласен за духовен патрон на града.
 
=== Средновековие ===
В по-ново време градът е споменат за първи път в документ, датиращ от [[30 януари]] [[1431]] г., написан от Дан II (1420- – 1431), в който обяснява, че румънските търговци могат да купуват и продават стоки в [[Брашов]], а брашовските – във [[Влашко]], срещу определена митническа такса.
 
През [[1500]] г. воеводата Радул Велики, с помощта на патриарх Нифон, основава [[епископия]] Бузъу и градът става епископален център. През [[1507]] г. град Боза (Бузъу) се появява за първи път на карта, изготвена от Николаус Германус (''Nicolaus Germanus''). През 1571 e изграден манастирът Бану, упоменат за първи път в документ от 1592 г., чийто ктитор е [[Андроник Кантакузин]]. През 1693 г. владетелят К. [[Брънковяну]] издава разрешение за провеждането на пазар в града.
 
През 1831 г. в града е основано ичилище за [[стенопис]] и [[иконопис]] към епископията, ръководено от Николае Теодореску, а през 1832 г. отваря врати първото училище по румънски език с директор Дионисие Романо. През 1832 г. е първото официално преброяване в града, което сочи, че тогава в него живеят 2 567 души. Според статистиката, по националност 99% от жителите са румънци, но има и 18 евреи, 1 англичанин и 1 австриец.
 
=== По-нова история ===
Бузъу е първият провинциален град, в който на 18- – 19 юни [[1848]] г. е създадена Национална гвардия.
През 1867 г. е основана гимназията “Тудор Владимиреску”, преименована в 1875 г. в “Александру Хасдеу”, днес Национален колеж “Б.П. Хасдеу”.
 
През 1867 г. е основана гимназията “Тудор„Тудор Владимиреску”Владимиреску“, преименована в 1875 г. в “Александру„Александру Хасдеу”Хасдеу“, днес Национален колеж “Б„Б.П. Хасдеу”Хасдеу“.
През 1872 г. е пусната в експлоатация жп линията [[Букурещ]] – Бузъу – [[Браила]] – [[Галац]], а през 1881 г. — линията Бузъу – [[Марашещ]], която е първата, проектирана и изградена от румънски инженери. През 1891 г. заработва фабриката "Brainski & Rosazza S.A.", която първа в кралството започва да произвежда тухли и керамика, оборудвана с големи пещи.
 
През 1872 г. е пусната в експлоатация жп линията [[Букурещ]] – Бузъу – [[Браила]] – [[Галац]], а през 1881 г. – линията Бузъу – [[Марашещ]], която е първата, проектирана и изградена от румънски инженери. През 1891 г. заработва фабриката "Brainski„Brainski & Rosazza S.A.", която първа в кралството започва да произвежда тухли и керамика, оборудвана с големи пещи.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бузъу е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бузъу е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.</ref>
 
През [[Първата световна война|Първа световна война]], на бойното поле загиват 7 867 жители на Бузъу, а материалните щети за града се изчисляват на 125 150 880 златни [[Румънска лея|леи]]. През [[Втората световна война|Втора световна война]] градът е окупиран от [[Германия|немските]] войски, а през август 1944 г. в него влизат [[Съюз на съветските социалистически републики|съветските]] войски.
 
Бузъу стана окръжен център през [[1968]] г. През [[1991]] г. се полагат основите на [[православие|православната]] [[катедрала]] “Свети„Свети Сава”Сава“.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Buzău}}
*[http://www.primariabuzau.ro/ Официален сайт на града]
 
{{превод от|ro|Buzău|151700}}
[[Image:Heckert GNU white.png|50px|]]
''Тази статия е редактирано и преведено копие на статията <ref>http://ro.wikipedia.org/wiki/Buzău</ref> на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от [[Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. </div>
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{Градове в Румъния}}