Каспийско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 202:
Целите на конвенцията са „защита на морската среда на Каспийско море от замърсяване, включително защита, запазване, възстановяване, устойчиво и рационално използване на биологическите му ресурси.“. Конвенцията влиза в сила на 12 август 2006 г.
[[Файл:The Soviet Union 1971 CPA 4086 stamp (Oil Platforms on Causeway in Caspian Sea).jpg|мини|351x351пкс|Съветска марка, показваща развитата нефтена промишленост в Азербайджанска ССР. ]]
=== Подялба на акваторията на Каспийско море от 2018 г. ===
Лидерите на петте страни, разположени около Каспийско море, подписаха на 12 Август 2018 в казахстанския град Актау конвенция, дефинираща правния статут на това стратегическо море, в което има значителни залежи на петрол и газ, предаде Франс прес.
Документът беше парафиран от президентите на Русия, Казахстан, Иран, Азербайджан и Туркменистан. Така Каспийско море получава ясен статут, какъвто нямаше от разпадането на Съветския съюз.
Преди церемонията по подписването домакинът, казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, определи събитието като историческо.
Руският държавен глава Владимир Путин каза, че и той, и колегите му смятат, че каспийската среща на върха е имала "епохално значение", и призова за по-голямо военно сътрудничество между каспийските страни.
Путин подчерта, че Конвенцията за правния статут на Каспийско море утвърждава изключителното право и отговорност на държавите за съдбата на Каспийско море, като установява ясни правила за колективното му използване.
Иранският му колега Хасан Рохани посочи, че конвенцията не установява окончателните разделителни линии в морето и че преговорите по този въпрос трябва да продължат.
Казахстанският лидер заяви, че в дейността си страните ще се придържат към основни принципи - превръщането на Каспийско море в зона на мир и добросъседство, използването му за мирни цели, зачитане на суверенитета и териториалната цялост, неприсъствие в морето на въоръжени сили, които не са на петте страни.
Назарбаев отбеляза, че на срещата е постигнато съгласие по разделянето на акваторията на Каспийско море на зони с различен режим.
Подписването на конвенцията ще съдейства за успокояване на продължило с десетилетия напрежение в този богат на изкопаеми горива район - залежите от петрол в него се изчисляват на близо 50 милиарда барела, а от природен газ - на около 300 000 куб. м.
Тази среща на върха е петата от 2002 г. насам, макар че след разпадането на СССР, когато около морето се появиха четири нови държави, са били свикани над 50 министерски и технически срещи, припомня АФП. В Актау бяха подписани документи за сътрудничество в сфери като сигурността и борбата с тероризма, както и търговско-икономически споразумения.
[[Файл:Deep sea oil drilling in the Caspian. (3892498628).jpg|мини|310x310пкс|Платформа за добив на нефт в Каспийско море.]]
=== Съдбата на петролните залежи ===
Страните от каспийската "петорка" се споразумяха, че е възможно да бъдат полагани магистрални тръбопроводи по дъното на Каспийско море, обяви казахстанският президент Нурсултан Назарбаев.
Иран и четирите бивши съветски републики - Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, днес постигнаха принципно споразумение за подялбата на значителните залежи от петрол и газ в Каспийско море, проправяйки пътя за нови проекти за енергийни проучвания и изграждане на тръбопроводи, посочва Ройтерс.
Близо 30 години петте страни спореха как да се раздели най-големият безоточен воден басейн в света. И докато някои страни осъществяваха мащабни офшорни проекти като разработването на петролното находище Кашаган в шелфа на Казахстан, разногласията по правния статут на морето пречеха за осъществяването на други идеи. Една от тях е прокарването на тръбопровод, който би могъл да пренася природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а оттам - до Европа, конкурирайки Русия на западните пазари.
Някои от страните спореха също за собствеността на няколко петролни и газови находища, което отложи разработването им.
Споровете започнаха с разпадането на Съветския съюз, който имаше ясно очертана каспийска граница с Иран, отбелязва Ройтерс. При преговорите с бившите съветски републики Техеран настояваше или морето да се раздели на пет равни части, или страните да разработват заедно всичките му ресурси. Никоя от съседките му не прие тези предложения, а три от тях - Русия, Казахстан и Азербайджан - на практика си поделиха северната част на Каспийско море. Трите държави се опитваха да разработят спорните находища, като в някои случаи пращаха дори бойни кораби, за да сплашат фирми, наети от другите страни. В резултат на това никой от оспорваните проекти не напредна особено.
== Реки ==
| |||