Петко войвода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка; козметични промени |
м Бот: Поправка на уикисинтаксис |
||
Ред 11:
[[Файл:Peko vivoda areal.jpg|мини|240px|Действия на четата и на „Тракийската българска революционна дружина“ на Капитан Петко войвода в [[Западна Тракия|Беломорието]] и [[Родопи]]те 1861 – 1879]]
[[Файл:St. Ioan church in Maronia where Petko Voivode was receiving communion.jpg|мини|240px|Църквата св. Йоан в [[Мароня]] – [[Западна Тракия|Беломорска Тракия]], където се е черкувал Капитан Петко Войвода и след като освобождава града от османска власт през декември 1877, обявява установявенето на българска власт]]
'''Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов''', по-известен като '''Капитан Петко войвода''', е [[България|български]] [[хайдутство|хайдушки войвода]] и [[революционер]], посветил живота си на освобождението на [[Беломорска Тракия|беломорските българи]] и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.<ref>[http://chitanka.info/text/2247
== Биография ==
Ред 54:
През [[1891]] г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът [[Спас Турчев]] заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември [[1892]] г., във варненската крепост Ичкале (наричана и Барутхане, погрешно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в [[Трявна]]. След падането на Стамболов на 18 май [[1894]] г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година, в Станимака, Петко войвода и [[Георги Христов Маламата]] пристигат, изпратени от [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]], за да набират доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко войвода умира на 7 февруари [[1900]] година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му издига паметник <ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=35543
Петко войвода се жени два пъти: първият за Елена, гъркиня от [[Енос]] или [[Кешан]], от която има син и може би дъщеря, с която живеят в [[Ипсала]], докато излиза хайдутин, а вторият – за Рада Кравкова от [[Казанлък]], с която живеят, след като се установява във [[Варна]] и по време на интернирането му от [[Стефан Стамболов|стамболовистите]] в [[Трявна]].
| |||