Разлика между версии на „Река“

37 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
м (Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени)
[[Файл:Kadin.Most.jpg|мини|Река [[Струма]] при Кадин мост]]
[[Файл:Chuprenska reka current.jpg|мини|Бързо течение на [[Чупренска река]] в Северозападна България]]
'''Река'''̀̀ е естествен [[вода|воден]] поток с големи размери, най-често сладководен, с постоянно течение. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си. Началото на дадена река може да е [[езеро]], [[извор]] или сливането на по-малки реки, а краят ѝѝ – друга река, езеро, океан или [[море]]. Съществуват и реки завършващи сляпо в [[пустиня|пустини]], в земята или в [[карст]]ови райони. Пример за такава река е [[Окаванго]], завършваща с [[делта]] в пустинята [[Калахари]]. Няма официално научно определение за термина река, затова някои държави прилагат критерия за големина.
 
Реките са част от [[кръговрат на водата|кръговрата на водата]]. Основната част от [[валеж]]ите на сушата преминават през реките, преди да достигнат [[Световен океан|океанокеана]]а. По-малките реки, вливащи се в по-голяма река, се наричат [[приток|притоци]]. Елементите на реката са: [[извор]], главна река, речно [[устие]] и притоци. Там, където реката се влива в [[море]], се нарича речно [[устие]], а ако то е разделено на ръкави, се нарича делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република [[България]]. Устие с формата на [[фуния]] се нарича [[естуар]]. Реката има горно, средно и долно течение.
 
[[Потамология]]та е наука за изследване на реките, а [[лимнология]]та е изследването на континенталните води като цяло. Отдавна енергията на бързите реки и [[водопад]]и се използва от човека като източник на [[енергия]] за работата на [[мелница|мелници]] и турбини на [[Водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
== Общи сведения ==
[[Файл:Horseshoe Bend TC 27-09-2012 15-34-14.jpg|мини|ляво|Река [[Колорадо река|Колорадо]] в [[Аризона]]]]
При всяка река се разграничават място на произхода ѝѝ – [[извор]] и място (участък) при вливането ѝѝ в [[море]], [[езеро]] или при сливането ѝѝ с друга река – [[устие]]. Реките, които директно се вливат в [[океан]]и, морета, езера или се губят в пясъци и [[блато|блата]], се наричат главни (основни), а вливащите се тях – [[приток|притоци]]. Главната река и нейните притоци образуват [[речна система]], характеризираща се с [[гъстота на речната мрежа|плътност]].
 
Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича [[водосборен басейн]]. Водосборният басейн, заедно с горните слоеве на [[земна кора|земната кора]], който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез [[вододел]]и, се нарича [[речен басейн]].
Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа – [[долина|долини]], чиято най-ниска част се нарича [[русло]], а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води – [[заливна низина]] или заливна [[речна тераса]]. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича [[талвег]], в близост до която обикновено преминава плавателния [[фарватер]].
 
Границата на речното корито на реката се нарича [[бряг]]. В зависимост от разположението по течението спрямо осевата линия на речното корито се различават ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича [[пад|пад на реката]]. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝѝ се нарича [[наклон на река]]та (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).
[[Файл:Trebinje River.jpg|мини|Река Требишница]]
По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на [[континент]]ите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]]) и тихоокеански (оттока в [[Тих океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.
Реките са част от влажните зони, разпръснати в различни местообитания и видове, някои от които са временни. В северното полукълбо видове като сьомга, бобри, видри, раци, безгръбначни, както и водорасли и други растения имат важни функции. Някои от тези видове са застрашени и са в червения списък, или са видове, защитени от законодателството за околната среда.
 
Реките са подложени на многобройни замърсявания (битови, градски, промишлени, селскостопански), което означава, че сладководните организми са сред най-застрашените видове в света. Много реки все още са засегнати от хронично замърсяване с нитрати и пестициди<ref>[[http://www.statistiques.developpement-durable.gouv.fr/lessentiel/ar/246/211/contamination-globale-cours-deau-pesticides.html Contamination globale des cours d'eau par les pesticides]</ref>.
 
В ландшафтната екология, реките играят важна роля в биологичния коридор, където законът изисква да не се фрагментира изкуствено без ефективни компенсационни мярки като се позволява на видовете да се движат по цялата водна площ на реката.
 
=== За навигация ===
От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река [[Инд]], съществувала в северозападната част на съвременен [[Пакистан]] около 3 300 г. пр.н.е.<ref>[http://www.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/rivers/ Panda.org]</ref> Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните [[Плавателен съд|съдове]], по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в [[атмосфера]]та на [[Земя]]та на големи количества [[парникови газове]], както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдишване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.<ref name=Meybeck1993>{{cite journal|journal=Water, Air, &amp; Soil Pollution|volume=70|issue=1&ndash;41–4|pages=443&ndash;463443–463|doi=10.1007/BF01105015|title=Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget|author=Michel Meybeck|year=1993}}</ref><ref name=Albrecht2003>{{cite journal|journal=Journal of Environmental Radioactivity|volume=66|issue=3|year=2003|pages=295&ndash;307295–307|doi=10.1016/S0265-931X(02)00133-9|publisher=Elsevier Science Ltd|title=Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt|author=Achim Albrecht|pmid=12600761}}</ref>. Реките се използват и за естествен пренос на дървен материал. В някои силно залесени региони като например Скандинавия и Канада, дървосекачи използват реката да пренесе паднали дървета по течението за по-нататъшна обработка, което спестява много усилия и разходи.
 
=== За храна, спорт и почивка ===
 
=== Като източник на енергия ===
[[FileФайл:Braine-le-Château JPG02.jpg|thumbмини|[[Воденица]] в [[Белгия]]]]
{{основна|воденица}}
Бързотечащите реки и [[водопад]]и са широко използвани като източници на [[енергия]] във [[воденица|воденици]] и водноелектрически централи. Водениците и мелниците са в употреба в продължение на стотици години. Преди изобретяването на парната машина, водениците се използват за смилане на зърнени култури и за обработка на [[вълна]] и други текстилни изделия по цяла Европа. През 1890-те възникват първите машини за генериране на енергия от водите на реката и през последните десетилетия се наблюдава значително увеличение на развитието на производството на електроенергия от вода, особено във влажни планинските райони като Норвегия.
== Наводнение ==
{{Основна|Наводнение}}
[[Файл:Trapped woman on a car roof during flash flooding in Toowoomba 2.jpg|thumbмини|[[Наводнение]], предизвикано от проливен дъжд]]
 
''Пълноводието'' е част от естествения цикъл на реката – една от фазите на [[воден режим|водния режим]] на реките, ежегодно повтарящ се през един и същ [[сезон]] – относително дълго и значително увеличение на водите на реката, което води до покачване на нейното ниво. Обикновено се придружава с излизане на реката от коритото ѝ и [[наводнение|наводнения]].