Симеон Коков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
Ред 8:
}}
 
'''Симеон Коков''' е [[българи|български]] [[Католическа църква в България|католически]] [[духовник]], монах [[Капуцини (монашески орден)|капуцин]] и [[епископ]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско - Пловдивския апостолически викариат]]. Неговото архиерейско служене подобно на неговия предшественик епископ [[Иван Романов]] е в труден период за католиците в България. Малкото останали свещеници след репресиите от 50-те г. са застаряващи. Църквата има нужда от нови, млади кадри. Официалните връзки с [[Ватикан|Ватикана]]а са прекратени, останалите църковни сгради и църкви имат нужда от ремонт. Всичко, което е направено през този труден период е в резултат на усилията на енорийските свещеници по места, с активната помощ на местното население.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref>
== Биография ==
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 г. в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]). На [[29 януари]] [[1923]] г. е ръкоположен за [[свещеник]].Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт (Pontificio Istituto Orientale) през 1926 г.<ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2008/01/19/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B2_%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82/bul-181027| Радио Ватикана]</ref>
 
В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски епископ [[Иван Романов]]. Поради тази теза той е наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката "национална" католическа църква през юни 1950 г. във [[Велехрад]]. За тази мисия е подготвян свещеник [[Петър Сарийски]], секретар на владиката. Симеон Коков обаче успява да го разубеди. Освен това той публично осъжда участието на отец Сарийски като член в Окръжния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]] в Пловдив.