Станислас Сенклер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
Ред 9:
 
== Биография ==
Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Веркяй, намиращ се в имението на дядо му, днес квартал на столицата Вилнюс, [[Литва]]. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в [[Индия]] и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на [[Наполеон I]] при злополучното му нападение над [[Москва]] през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0| Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров – основни източници за Петко Войвода]</ref>
 
Като потомствен военен, образован и комбинативен постъпва в Британската армия. Отличава се в Кримската война. Повишен е във военно звание [[капитан]] (1859). Чиновник в британското консулство в [[Бургас]] (1862). След две години заема консулска длъжност в британската служба във [[Варна]]. Купува си бейски чифлик в с. [[Акдере]] с намерение да се установи в тогавашната [[Османска империя]]. Станислас Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име ''Хидает паша'' („Праволинейния“ генерал), с което да си присвои и чин който никой не му е давал. В съавторство с Чарлз Брофи издава книгата „Пребиваване в България. Бележки по ресурсите и администрацията на Турция“, Лондон, 1869 г.<ref>http://www.promacedonia.org/en/sc/</ref> В книгата българите са описани като примитивни и нелицеприятни хора.<ref>[http://liternet.bg/publish2/mkirova/britanski.htm Въобразената България:
Ред 18:
Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат „спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''„гяурско царство“'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]] и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Османската империя и британските интереси. Получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' – дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br />
 
Оглавява антихристиянския [[Родопски метеж (1878)|„спонтанен“ метеж в средата на 1878 г.]] подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от [[България]]. Само с 9 бойци капитан [[Петко войвода]] спасява от клане село [[Плевун]] след което в няколко сражения отразява атаките на метежниците. След намесата и на руски части башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0| Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров – основни източници за Петко Войвода]</ref>
 
Сенклер умира в Малмеди, Белгия през 1887 г.
Ред 35:
}}
<references/>
 
[[Категория:Британски военни дейци]]
[[Категория:Османски военни дейци]]