Карловска котловина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10:
| местоположение = {{България}}
| височина =
| дължина = 37
| ширина = 2
| площ = 280
| дълбочина =
| тип =
Ред 27:
'''Карловската котловина''' (''Карловско поле'', ''Стремска котловина'') е [[котловина]] в Средногорско-Подбалканската област, шестата по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]].
Карловската котловина е разположена между планините [[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенска]], [[Троянска планина|Троянска]] и [[Равнец (планина)|Равнец]] (дялове от [[Стара планина]]) на север и [[Същинска Средна гора]] на юг и [[Сърнена Средна гора]] на югоизток. На запад високият планинския рид [[Козница (рид)|Козница]] (1092 м) я отделя от [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]], а на изток по-ниският планински праг [[Стражата (планински рид)|Стражата]] (Кръстец, 610
Котловинното равнище – Карловското поле е с площ от 280
Морфографски котловината е обусловена от голяма и дълбока грабенова структура с простиране от запад на изток. От север и юг е ограничена от Подбалканския и Карловския разседи. Запълнена е с плиоценски и кватернерни седименти. В старопланинското подножие кватернерните седименти образуват обширен пролувиален шлейф с мощност от 40 до 100
Котловината се отводнява от река [[Стряма]] и притоците и [[Бяла река (приток на Стряма)|Бяла река]], [[Стара река (приток на Стряма)|Стара река]], Дермендере и др. Климатът е умерено-континентален с около 680 мм средногодишен валеж. Средната януарска температура е 0,5°С, средната юлска 22,6°С, а средногодишната 11,9°С. Почвите са преобладаващо делувиално-пролувиални канелени и ливадно-канелени. При град [[Баня (град)|Баня]] има минерални извори.
Стопански котловината е много добре усвоена като се отглеждат основно [[маслодайна роза]], [[фъстъци]], [[мента]],
В котловината са разположени 4 града – [[Карлово]], [[Сопот]], [[Клисура (град)|Клисура]] и [[Баня (град)|Баня]] и 23 села: [[Анево]], [[Бегунци]], [[Богдан (Област Пловдив)|Богдан]], [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]], [[Ведраре]], [[Войнягово]], [[Горни Домлян]], [[Домлян]], [[Дъбене]], [[Иганово]], [[Каравелово (Област Пловдив)|Каравелово]], [[Климент (Област Пловдив)|Климент]], [[Куртово]], [[Кърнаре]], [[Марино поле (Област Пловдив)|Марино поле]], [[Московец]], [[Певците]], [[Пролом (село)|Пролом]], [[Розино (Област Пловдив)|Розино]], [[Слатина (Област Пловдив)|Слатина]], [[Соколица]], [[Столетово (Област Пловдив)|Столетово]] и [[Христо Даново]]
През котловината преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* От запад на изток, между градовете [[Клисура (град)|Клисура]] и [[Калофер]], на протежение от 47
* От север на юг, на протежение от 3
* От север на юг, от [[Карлово]] до село [[Михилци]], на протежение от 11,4
* От югозапад на североизток, от град [[Баня (град)|Баня]] до село [[Васил Левски (Област Пловдив)|Васил Левски]], на протежение от 8,5
От запад на изток, между гарите Стряма и Ботев преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]], а от [[Карлово]] до град [[Баня (град)|Баня]] – участък от трасето на жп линията [[Карлово]] – [[Пловдив]].
| |||