Дичо Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 89:
На следната 1856 г. работи в храма „[[Света Троица (Чучер)|Света Троица]]“ в село Чучер. Дичо е автор на всички престолни икони и на кръста над иконостаса със Света Богородица, Разпънатия Христос в средата и Йоан Кръстител, а според надпис, стоял до входната врата на старата църква завършва и живописта на 29 октомври 1856 година.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> След разрушаването на храма е запазен кръстът на иконостаса и престолните икони на Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, Свети Йоан Предтеча, Свети Никола, Свети Атанасий Александрийски, Коронясване на Света Богородица, Свети Архангел Михаил, Свети Харалампий и Света Петка. На първите шест икони има зле запазени надписи с дарителите и част от Дичовия подпис, а последните три макар и неподписани без съмнение са негово дело.<ref name="Иконописното творештво"/>
[[File:Богородица Слаткољубештаја.jpg|мини|250п|Икона на Света Богородица Сладколюбеща от Дичо Зограф от [[Забелски манастир (Република Македония)|Забелския манастир]]]]
В 1856 година рисува големите олтарни икони за „[[Свети Никола (Куманово)|Свети Никола]]“ в Куманово - Свети Спиридон, Света Богородица, Христос, Иван Кръстител. През февруари на следната 1857 година изписва за същата църква иконите на Свети Димитър и Свети Георги.<ref name="Василиев 183"/> В същата 1857 година изработва иконостасните икони за [[Забелски манастир (Република Македония)|Забелския манастир]] край Старо Нагоричане.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/>
От същата 1856 година има негова икона на Свети Тома в Неготин, Сърбия.<ref name="Георгова 45"/>
След Кумановско се връща в Скопско и през април 1857 година изписва иконите за вече несъществуващата църква „Свети Никола“ в [[Водно (квартал)|Долно Водно]],<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> като тези на Архангел Михаил, Свети Никола, Христос и Богородица са подписани.<ref name="Василиев 183"/> В същата 1857 година изписва и подписва осем икони за църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в Скопие, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.<ref name="Василиев 183"/> За този храм работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.<ref name="Иконописното творештво"/>
Line 115 ⟶ 117:
В 1867 година работи икони за църквите „[[Свети Никола (Вевчани)|Свети Никола]]“ във Вевчани<ref name="Премин Портал"/> и „[[Успение Богородично (Боровец)|Света Богородица]]“ в Боровец, Стружко.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>
Творби на Дичо Зограф има в църквите в Северозападна България, датирани 1863, 1865 и 1867. Македонските майстори, построили в 1858 година църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Кула)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Кула, препоръчали Дичо Зограф като иконописец и според местни спомени той пребивавал в града в 1863 година.
В 1868 година Дичо се връща в Бигорския манастир и рисува портретите на йеромонах Теодосий и игумена Йоаким на източната стена на мъжката трапезария.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В „[[Свети Георги (Белица)|Свети Георги]]“ в кичевското село Белица са последните подписани и датирани септември 1868 година икони на Дичо Зограф,<ref name="Иконописното творештво"/> смятани за едни от най-красивите му дела.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mpc.org.mk/vest.asp?id=4464 | заглавие = Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век | достъп_дата = 2015-04-19 | дата =2010-10-06 | издател = Македонска православна црква }}</ref>
| |||