Дичо Зограф: Разлика между версии

Повторно в храма „Свети апостоли Петър и Павел“ изписва светците покровители в цял ръст и с модел на църква в ръцете в нишата над входната врата. Според надписа композицията е завършена на 27 май 1849 година. Празничните икони от иконостаса ги работи в периода от 1847 до 1849 година. В 1851 година прави царските двери с Благовещение и пророците Давид и Соломон, а в 1853 година на южната врата на иконостаса изписва Свети Харалампий и вързаната чума. Художествената декорация на иконоската е монохромна - от сивосини до интензивно сини тонове. В същия стил и тоналност Дичо Зограф декорира цялата вътрешност на храма. Иконостасът и декорацията са завършени окончателно в 1854 година.<ref name="Премин Портал"/>

 

 

Повторно се връща в Росоки в 1850 година, в храма „Въведение Богородично“, където изработва празничните икони за иконостаса и стенописа „Въведение Богородично“ в нишата над входната врата. За това свидетелства ктиторският надпис над южния вход.<ref name="Премин Портал"/> За този храм получава поръчки чак до 1854 година,<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> между които се отличава иконата на Богородица с Исис и седемте допоясни изображения на светци в долния дял от 1851 година и Свети Харалампий от вратата на дяконикона, подписана и датирана март 1852 година.<ref name="Премин Портал"/>

В 1858 година Дичо Зограф изписва за църквата „Света Троица“ в Гумендже иконите на Света Троица, Свети Йоан Кръстител, Свети Георги и Успение.<ref name="Василиев 184">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 184 }}</ref> Иконите за тази църква вероятно са работени в скопското ателие на Дичо.<ref name="Иконописното творештво"/> В 1859 година Дичо работи за църквата „[[Света Марина (Зубовце)|Света Марина]]“ в гостиварското село Зубовце, като подписва и датира престолната икона на светицата покровителка.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В същата година е изработен и иконостасът в църквата „[[Света Петка (Гостивар)|Света Петка]]“ в Гостивар, където Дичо изписва престолните икони, работени няколко години по-рано от 1853 до 1856 година.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

 

 

=== В Охридско и Стружко ===

На 2 май 1864 година Дичо завършва живописта в храма „[[Свети Илия (Селце, Дебърско)|Свети Илия]]“ в Селце, а иконостасът, чиято конструкция, според датираните парапетни плочи със сцени от Стария завет е поставена през април 1864 г., е завършен в 1866 година.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В 1865 година Дичо Зограф се установява в [[Епаноми]] с братята си и работи в църквата „[[Успение Богородично (Епаноми)|Успение Богородично]]“.<ref name="ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ierosnaoskoimhseostheotokouepanomis.blogspot.com/2011/06/blog-post_3025.html | заглавие = ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΠΟΥ ΕΡΓΑΣΤΗΚΑΝ ΣΤΟΝ ΙΕΡΟ ΝΑΟ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΕΠΑΝΟΜΗΣ | достъп_дата = 2014-06-11 | издател = Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής }}</ref> След работата в „Света Богородица Перивлепта“ в 1866 г. отново е в Реканско и работи иконите за иконостаса и живописта в „[[Успение Богородично (Гари)|Успение Богородично]]“ в Гари.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В същата година работи и иконостасните икони в „[[Свети Илия (Стенче)|Свети Илия]]“ в Стенче.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

 

 

Творби на Дичо Зограф има в църквите в Северозападна България, датирани 1863, 1865 и 1867. Македонските майстори, построили в 1858 година църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Кула)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Кула, препоръчали Дичо Зограф като иконописец и според местни спомени той пребивавал в града в 1863 година. Две от десетте царски икони са негови - на Богородица с Младенеца и на Христос Вседържител,<ref name="Гергова 45">{{Цитат периодика| last =Гергова | first =Иванка | authorlink =| coauthors = | year =2015 | month = | title = Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения| journal = Проблеми на изкуството | volume =48 | issue =4 | pages = 45 | doi = | id = {{ISSN|0032-9371}} | url = https://www.academia.edu/28112112/%D0%9Erthodox_art_in_the_region_of_Vidin._Preliminary_observations._%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE._%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F | format = | accessdate = }}</ref><ref name="Василиев 184"/> от които първите две са подписани и датирани 20 август 1863 г.<ref name="Премин Портал"/> Останалите икони са на [[Евгений Попкузманов]], положил усилия да имитира стила на Дичо Зограф.<ref name="Василиев 186"/> От 1861 година е иконата на Богородица Сладколюбеща в „[[Свети Никола (Лом)|Свети Никола]]“ в Лом.<ref name="Василиев 184"/> Дичови икони от края на 1867 година<ref name="Иконописното творештво"/> има и в църквата „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в Градец - Архангели Михаил - изписана с изключително майсторство, Свети Илия, Христос Велик Архиерей.<ref name="Василиев 186"/> В „[[Свети Пантелеймон (Видин)|Свети Пантелеймон]]“ във Видин иконата на Св. св. Кирил и Методий е на Дичо Зограф. Негова икона на същите светци от 1867 година има и в Ломския музей,<ref name="Василиев 187">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |pages= 187 }}</ref> където има негови икони и от 1866 година.<ref name="Гергова 45"/> Негови икони, датирани от май до септември 1867 година има във „[[Възнесение Господне (Слана бара)|Възнесение Господне]]“ в Слана бара и в „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в Градец от декември 1867 година.<ref name="Гергова 45"/>