Уикипедия

Линеен кораб: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotShock (беседа | приноси)
47 редакции
м правопис
Ред 492:
=== Линкорите на САЩ ===
[[Файл:Uss south carolina bb.jpg|мини|ляво|250px|Линкора „Саут Каролина“]]
Конструирането на американските линкори се води съвършеносъвършенно независимо от другите страни от 1901 г. Убедили се, че 203-мм оръдия, използвани на американските броненосци като втори калибър, не могат да пробиват дебелата броня на очакваните дистанции на бой, американските моряци пожелават да имат кораб, носещ еднородна тежка артилерия<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|место = Annapolis, Maryland, U.S.A.|издателство = Naval Institute Press|година = 1985|pages = 51|isbn = 0-087021-715-1 }}</ref>. Проектирането на първите дредноути на [[Военноморски сили на САЩ|флота на САЩ]] се води в условията на постановено от [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] ограничение на водоизместимостта на стойност 16 000 тона, тъй като конгресмените упрекват флота в стремеж да строи прекалено големи и скъпи кораби<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 55}}</ref>.
 
На 3 март 1905 г. Конгреса утвърждава построяването на двута линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Саут Каролина“|Саут Каролина]]“<ref group="Бележки">Също известни и като типа „Мичиган“.</ref>. Ограничаването на водоизместимостта принуждава конструкторите да урежат проекта по всчики направления. На корабите намаляват броневата защита, даже по сравнение с предшестващите броненосци, мореходността се признава за недостатъчна, енергетичната установка е паромашинна и не осигурява превъзходство по скорост над броненосците<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 57}}</ref>. Обаче именно на линкорите от типа „Саут Каролина“ за първи път в света е използвана линейно-терасовидната схема за разположение на кулите на главния калибър, която осигурява най-ефективното използване на артилерията<ref>{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact |pages = 100}}</ref>. Макар проекта да е разработен по-рано от „Дредноут“, строителството се проточва и първите линкори на американския флот влизат в строй вдва през 1910 г. и веднага попадат в разряда на морално остарелите.
Ред 499:
[[Файл:USS Nevada 1925 SLV Green.jpg|мини|250px|Линкора „Невада“]] Почти пълен аналог на „делауеърите“ стават двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Флорида“|Флорида]]“, заложени през 1909 г. Двата носят парни турбини, а като противоминна артилерия за първи път са поставени най-новите 127-мм оръдия<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 71}}</ref>. Тъй като във Великобритания вече се залагат линкори с 343-мм оръдия, [[президент на САЩ|президента на САЩ]] [[Теодор Рузвелт]] изисква да се премине на калибър 356 мм<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 87}}</ref>, но технически проблеми принуждават да се построи следващата двойка линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Уайоминг“|Уайоминг]]“ с 305-мм оръдия, макар тяхната огнева мощ да е усилена както благодарение на увеличаването на броя оръдия, така и за сметка на удължаването на стволовете до 50 калибра<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 88}}</ref>. Тези кораби са заложени през 1910 г. Първите американски линкори с артилерия калибър 356 мм стават двата от типа „[[Линейни кораби тип „Ню Йорк“|Ню Йорк]]“. По същество, проекта повтаря „Уайоминг“, но от по-мощните оръдия е поставен по-малък брой<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 95}}</ref>. Недоволни от икономичността на своите първи турбини, моряците също вземат погрешното решение да ги заменят с парни машини<ref>{{cite|автор = Friedman N.|заглавие = U.S. Battleships: An Illustrated Design History|pages = 96}}</ref>. Двата линкора са заложени през 1911 г..
[[Файл:USS Colorado (BB-45) New York 1932.jpg|мини|ляво|250px|Линкора „Колорадо“]]
Етапен за американския флот, а също и за световното корабостроене става проекта „[[Линейни кораби тип „Невада“|Невада]]“. На тези кораби, строителството на които започва през 1912 г., след дълго прекъсване е използвана схемата за бронева защита „всичко или нищо“ ({{lang-en|All or nothing}}), първоначално тя се нарича „френска“, вече я назовават „[[всичко или нищо (система за брониране)|американска]]“. Идеята ѝ се заключава в създаването на своеобразна бронирана кутия в централната част на кораба, която защитава всички жизнено важни центрове, като бронята е с максималното възможна дебелина. При това крайщата на кораба остават съвършеносъвършенно небронирани, но в условията на боеве на големи дистанции, за каквито се готви флота на САЩ, това изглежда като незначителна жертва. Отличителната особеност на този типа е лошата управляемост и ниската скорост, поради което те, по времето на Първата световна война са използвани, както и линкорите от типа „Саут Каролина“ за охрана на [[конвой|конвои]].
 
Последващите американски линкори стават развитие на проекта „Невада“ и се именуват в американския флот „[[Стандартен линкор|стандартни линкори]]“. В периода 1913 – 1914 г. са заложени двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Пенсилвания“|Пенсилвания]]“. Те стават увеличен вариант на „Невадите“ с артилерия, разположена в триоръдейни кули и с увеличена скорост на хода. Трите кораба на типа „[[Линейни кораби тип „Ню Мексико“|Ню Мексико]]“, към строителството на които пристъпват през 1915 г., получават новите 356-мм оръдия. До края на Първата световна война САЩ успяват да заложат още една двойка линкори с 356-мм артилерия – типа „[[Линейни кораби тип „Тенеси“|Тенеси]]“, в периода 1916 – 1917 г. Ако не се броят неголемите изменения в архитектурата, те, като цяло, са подобни на предшествениците. Венеца в развитието на американските линкори, заложени в годините на Първата световна война стават корабите от типа „[[Линейни кораби тип „Колорадо“|Колорадо]]“. На тях преминават към калибъра 406 мм, още повече увеличаващ ударната им сила. Планира се да се построят четири линкора от този тип, заложени в периода 1917 – 1920 г., но според решенията на Вашингтонската конференция е разрешено да се достроят само три. На двата последни типа кораба има турбоелектрическа енергетична установка, която при линкорите на другите флотове не се използва.
Ред 610:
{{main|Южноамериканска дредноутна гонка}}
[[Файл:E Minas Geraes 1910.jpg|мини|250px|Линкора „Минас Жерайс“]]
В края на [[XIX век|XIX]] – началото на [[XX век]] флотите на враждуващите помежду си [[Аржентина]] и [[Чили]] се попълват с цяла поредица мощни броненосци и [[крайцер]]и европейска постройка. На техния фон [[Военноморски сили на Бразилия|флота на Бразилия]] изглежда остарялустарял, което предизвиква сериозно безпокойство в страната. Икономическия ръст на страната позволява на бразилците да приемат през 1904 г. програма за обновление на флота. Първоначално е планирано да се поръчат във Великобритания три броненосеца с еднородна артилерия калибър 254 мм, но след влизането в бойния състав на Кралския флот на „Дредноут“, бразилците преподписват контракта за нов проект.
 
Линкорите от типа „[[Линейни кораби тип „Минас Жерайс“|Минас Жерайс]]“ наследяват някои от чертите на изходния проект, в частност, парните машини в качеството на енергетична установка. Въоръжението е съставено от 12 305-мм оръдия, което прави тези линкори най-мощните в света към момента на залаганети им, състояло се през 1907 г. Конструкторите от компанията „Викерс“ използват линейно-терасовидното разположение на крайните кули, което позволява да има десет ствола в бордовия залп. Неочакваната заявка на Бразилия за лидерство във военноморските въоръжения поражда по онова време множество [[Конспиративна теория|конспиративни]] теории<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 49}}</ref>.
Ред 618:
Превъоръжаването на бразилския флот предизвиква, на свой ред, безпокойство в другите големи страни на региона. Обаче, за разлика от бразилците, аржентинците не залагат на конкретен производител, а провеждат два международни конкурса за най-добър проект за линкор, като използват достатъчно съмнителни, от гледна точка деловата [[етика]], методи<ref>{{cite|автор = Балакин С. В., Кофман В.Л.|заглавие = Дредноуты|страници = 51}}</ref>. В тях вземат участие 15 компании от различни страни, но крайна сметка контракта за двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Ривадавия“|Ривадавия]]“, с възможност за поръчка на трети, е подписан с американски корабостроители<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 3}}</ref>. Тези линкори са получени от [[Военноморски сили на Аржентина|аржентинския флот]] в периода 1914 – 1915 г. Те носят отпечатъка на американската корабостроителна школа<ref>{{cite|автор = Sandler S. |заглавие = Battleships. An illustrated history of their impact |pages = 99}}</ref>, имат по 12 305-мм оръдия в шест кули, като всичките могат да стрелят по борда. По своите възможности линкорите от типа „Ривадавиа“ напълно уравновесяват бразилските, а след отказа на Бразилия от „Рио де Жанейро“ строителството на третия е признато за ненужно<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 4}}</ref>.
 
[[Военноморски сили на Чили|Чилийският флот]] също решава да получи линкори-дредноути, но превъзхождащи корабите на съседите. Обявеният през 1911 г. международен конкурс за проекти е спечелен от традиционният доставчик на Чили – британската фирма „Армстронг“. През същата година във Великобритания е заложен главният линкор на проекта, а през 1913 г. е заложен вторият. Линкорите нееднократно сменят своите имена, но, в крайна сметка, стават линкори от типа „[[Алмиранте Латоре (линеен кораб, 1913)|Алмиранте Латоре]]“. Корабите трябва да носят специално конструираните от „Армстронг“ оръдия калибър 356 мм – десет броя в пет кули<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 44}}</ref>. Проекта става най-съвършениятсъвършенният от латиноамериканските линкори, но през 1914 г. британското правителство реквизира двата кораба.
 
„Алмиранте Латоре“ влиза в състава на Кралския флот като „Канада“. След войната той преминава основен [[ремонт на кораба|ремонт]] и е изкупен от Чили през 1920 г. Що се касае втория линкор, „Алмиранте Кохрейн“, то него британците решават да престрят като [[самолетоносач]]. До края на военните действия работите не са завършени, и възниква въпроса за обратното преустройство от самолетоносач в линкор, още повече, че чилийците не са се отказвали от своята поръчка. В крайна сметка, разходите на чилийците са компенсирани с предаването на [[Подводница|подводни лодки]] и [[самолет]]и<ref>{{cite|автор = Трубицын С.Б.|заглавие = Линкоры второстепенных морских держав|страници = 46}}</ref>, а бившият линкор влиза в състава на британския флот като самолетоносача „[[Игъл (самолетоносач, 1918)|Игъл]]“<ref>{{cite|автор = Балакин С.А., Дашьян А.В., Морозов М.Э.|заглавие= Авианосцы Второй мировой войны|место= М|издателство = КОллекция;Яуза;ЭКСМО|година= 2006|страници = 25|isbn = 5-699-17428-1}}</ref>.
Ред 824:
Към разработката на своите нови линкори британците пристъпват още през 1928 г., обаче работите са скоро прекратени поради вътрешнополитически причини. Към този въпрос се връщат едва през 1933 г., имайки предвид създаването на линкор с договорната водоизместимост. Предложени са множество варианти, но нито един от тях не удовлетворява флота. Към 1935 г. е разработен вариант за линкор с оръдия калибър 381 мм, утвърден от Адмиралтейството, но желаейки да се спазят договорните параметри, правителството настоява на намаляване на калибъра. Към 1936 г. е готов проект с 12 356-мм оръдия в четириоръдейни кули, но необходимостта да се усили бронирането, за да се противодейства на по-големите чуждестранни оръдия принуждава да се съкрати броя на оръдията на главния калибър до 10. Независимо от рязката критика към този проект във военноморските кръгове и парламента, първите два линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“ (1939)|Кинг Джордж V]]“ са поръчани през 1936 г., а още три малко по-късно. Всичките пет единици са заложени през 1937 г.
 
Проекта се получава нееднозначен. Макар линкорите от типа „Кинг Джордж V“ да показват своята способност да противостоят на германските си аналози, по огнева мощ те отстъпват на почти всички линейни кораби от ново поколение. Допуснати са редица недомислия в конструирането, особено в системата за противоторпедна защита, която се оказва съвършеносъвършенно неудовлетворителна. Правилната, по принцип, идея да се поставя на линкорите универсална артилерия е обезценена от ниските характеристики на [[5,25" QF Mark I|133-мм оръдия]] като зенитки. [[Малокалибрено автоматично оръдие|Автоматите]] „[[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|пом-пом]]“, използвани като средство на близката [[ПВО]], страдат от множество конструктивни недостатъци. Като цяло, типа „Кинг Джордж V“ се оказва малоудачен.
 
Отказа на Япония да се продължи Вторият Лондонски договор повишава лимита на водоизместимостта до 45 000 тона, а калибъра на артилерията до 406 мм. Обаче в надеждата да се оказва влияние над партньорите, Адмиралтейството ограничава водоизместимостта до цифрата 40 000 тона. Проекта „[[Линейни кораби тип „Лайън“|Лайън]]“ е подготвен към края на 1938 г., а през 1939 г. са заложени първите два от четирите кораба, предполагащи се в серията. „Лайън“ се разработва на основата на проекта „Кинг Джордж V“, но корпуса е удължен, а мощността на машините е увеличена, което позволява да се повиши скоростта. Практически напълно е съхранена съвършеносъвършенно неудовлетворителната подводна защита. Бронирането е до части усилено, но главната разлика става артилерията на главния калибър. Линкорите трябва да са въоръжени с девет 406-мм оръдия в триоръдейни кули. Останалото въоръжение повтаря „Кинг Джордж V“. През есента на 1939 г. строителството на линкорите е спряно, смятайки, че до края на военните действия те така или иначе не ще успеят да влязат в строй, а в началото на 1940 г. строителството им е окончателно прекратено.
 
Независимо от това, британският флот все пак получава един линкор с военно залагане. Историята за появата на „[[Вангард (линеен кораб, 1944)|Вангард]]“ е достатъчно необичайна, тъй като представлява палиативно решение. В складовете има оръдейни кули с оръдия калибър 381 мм, свалени от леките линейни крайцери „[[Корейджъс (линеен крайцер, 1916)|Корейджъс]]“ и „[[Глориъс (линеен крайцер, 1916)|Глориъс]]“, след тяхното преустройство на самолетоносачи. Възниква идеята да се поставят тези надеждни, макар и устарели системи на новопостроен корпус и така бързо да се получи нов линкор, макар и с ограничени възможности. Проектирането започва през 1939 г., а през 1941 г. „Вангард“ е заложен, с разчет на влизане в строй през 1944 г.
Ред 1022:
Неразполагайки с готов проект за нов линкор, [[Реджа Марина|италианският флот]] взема решение за радикална модернизация на два линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“|Конте ди Кавур]]“. При това се заменят около 60% от конструкциите. Корпусите на линкорите са удължени, архитектурата им е радикално изменена<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 63}}</ref>. Средната кула на главния калибър е свалена, на останалите оръдия са разпробити стволовете, за да се увеличи калибъра им. Линкорите получават нова противоминна и зенитна артилерия, система за противоторпедна защита, а мощността на силовата установка нараства 2,5 пъти<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 64}}</ref>. Фактически, са построени нови линкори на базата на предишните. В строя те влизат 1936 – 1937 г. В резултат се получават кораби, способни да противостоят на „Дюнкерк“ и да се изплъзнат от по-мощните линкори построени през 1910-те години<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 106 – 107}}</ref>. По образец на тази двойка са преустроени и двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Андреа Дория“|Андреа Дория]]“. Основното отличие на този модернизационен проект става използването на новоразработени противоминни и зенитни оръдия. В строй те влизат през 1940 г<ref>{{cite|автор = Патянин С.В.|заглавие = Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“|страници = 65}}</ref>.
 
Едновременно с преустройството на старите си линкори италианцте водят работи по създаването на съвършеносъвършенно нов проект<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|место = М|издателство = Яуза; ЭКСМО;Коллекция|година = 2010|страници = 8 – 10|isbn = 978-5-699-39675-7}}</ref>. Първите два линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Литорио“|Литорио]]“<ref group="Бележки">Също известни като тип „Виторио Венето“.</ref> са заложени през 1934 г., като тяхната стандартна водоизместимост е много над договорните 35 000 тонн, но даденият факт е скрит от обществеността<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 12}}</ref>. Следващите два линкора първоначално е планирано да се построят по нов проект с 406-мм артилерия, но, в крайна сметка, флота предпочита да поръча още кораба от типа „Литорио“, които са заложени през 1938 г<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 18 – 19}}</ref>. „[[Литорио (линеен кораб)|Литорио]]“, „[[Виторио Венето (линеен кораб)|Виторио Венето]]“ и „[[Рома (линеен кораб, 1940)|Рома]]“ влизат в строй вече в хода на Втората световна война, „[[Имперо (линеен кораб, 1939)|Имперо]]“ си остава недостроен<ref>{{cite|автор = Дашьян А. В., Патянин С.В. и др.|заглавие = Все линкоры Второй мировой|страници = 168}}</ref>.
 
Проекта „Литорио“ се отличава със сравнително високи бойни качества. Корабите се получават бързоходни, добре въоръжени и нелошо защитени, макар палубното им брониране да не е напълно адекватно. Също е за отбелязване слабостта на зенитната артилерия<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 165 – 166}}</ref>. Въпреки това, в тяхно лице „Реджа Марина“ получава мощна бойна сила и нещата опират само до способност правилно да се използва тя<ref>{{cite|автор = Малов А.А., Патянин С.В.|заглавие = Суперлинкоры Муссолини|страници = 167}}</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Линеен_кораб“.