Балдуин I: Разлика между версии

{{Биография инфо

| име = Балдуин Фландърски

| описание = граф на Ено и Фландрия, латински император на Константинопол

| роден-място = [[Валансиен]], [[Фландрия]]

* [[Маргарета II (Фландрия)|Маргарета II]] (* 2 юни 1202, † 10 февруари 1280), графиня на Фландрия и Хенегау.

Първите години на управлението му преминават в непрекъснати борби с неговия феодален сеньор, френският крал [[Филип II (Франция)|Филип]]ІІ Август, който няколко години преди това ([[1191]] г.) слага ръка на южната част на Фландрия ([[Артоа]]). Балдуин търси подкрепа предимно от [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] император на [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]] и английския крал [[Ричард I Английски|Ричард Лъвското сърце]]. При [[Перонски мир|Перонския мир]] ([[1199]] г.) Филип ІІ Август е принуден да върне една част от Южна Фландрия.

Същата година Балдуин и неговата съпруга дават в църквата на Свети Донатус в [[Брюге]] кръстоносна клетва. И така Балдуин напуска на [[14 април]] [[1202]] г. своето графство, за да се присъедини към [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] (1202–12041202 – 1204 г.), който по подбуда на [[Венеция]] няма за цел спасяване на Светата земя, а превземане столицата на Византия - – [[Константинопол]]. По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау.

Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април 1205 година той пада в плен на българския цар [[Калоян]] в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]]. Тъй като от този момент нататък следите му се губят, графствата Фландрия и Хенегау са наследени от неговата малолетна дъщеря [[Йохана Константинополска|Йохана]]. Неговата жена, която междувременно го последва, умира в Ако̀ (Сен Жан д'Акр) през пролетта на 1204 г.

Според местното предание в Търновград, столица на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], Балдуин е затворен в една кула на стените на крепостта [[Царевец]] — – наричана оттогава [[Балдуинова кула]]. Тази кула е възстановена и може да бъде посещавана. Преданието разказва още, че Балдуин отхвърля ухажванията на българската царица, която веднага го обвинява в опит за изнасилване и той е ослепен с нажежен шиш, а след това е хвърлен от т.нар. „лобна скала“ в пропастта, на дъното на която тече река [[Янтра]].

== Източници ==