Джон Маккейн: Разлика между версии

Джон Маккейн е роден на 29 август 1936 г. във военната база Коко Соло в [[Зона на Панамския канал|Зоната]] на [[Панамски канал|Панамския канал]]. Баща му Джон Маккейн младши ([[1911]]-[[1981|1981г.]]) е командир на подводница, награден със Сребърна звезда и Бронзова звезда. През 1967 г. е повишен в чин четиризвезден адмирал и е назначен за командир на ВМС на [[НАТО]] в Европа. Майка му Робърта (Райт) Маккейн ([[1912|1912г.]]-) е родом от щата [[Оклахома]]. Дядо му Джон Маккейн старши е командвал американските самолетоносачи в [[Тихи океан|Тихия океан]] по време на [[Втората световна война]], водейки американските сили в [[битка в залива Лейте|битката в залива Лейте]] и умира четири денадни след края на войната. След войната семействотоСемейството се мести в Северна [[Вирджиния]], където Маккейн посещава училищаучилище в гр. Александрия, завършвайки средно образование през [[1954]] г.

Маккейн влиза ввъв Военноморската академия, където всяка година са му присъждани над сто наказателни точки (за нелъснати обувки и прдр.). Представянето му не е добро, с изключение на предметипредметите, които го интересуват, като английска литература, история и държавно управление. През 1958 г. завършва на пето място от долуотдолу нагоре. След завършването си МакКейнМаккейн влиза в школа за военновъздушни пилоти. Самолетът му катастрофира в залива на гр. Корпус Кристи, [[Тексас]], но той се отървава без наранявания. При друг случай Маккейн остава невредим след сблъсък с електрически кабели над [[Испания]]. Завършва през [[1960]] г. и става пилот на самолетоносачите ''Интрепид'' и ''Ентърпрайз''. По време на [[Карибска криза|Карибската криза]] самолетоносачът ''Ентърпрайз'' участва в карантината на [[Куба]], заповядана от президента [[Джон Кенеди]]. На [[3 юли]] [[1965]] г. Маккейн се жени за Керъл Шеп, модел, развела се с един от неговите съвипускници. Маккейн осиновява двете ѝ малки деца, а през септември [[1966]] г. им се ражда дъщерядъщерята Сидни.

През 1967 г. самолетоносачът ''Форестал'', на който служи Маккейн, е изпратен да се присъедини към кампанията за бомбардиране на Северен Виетнам. На [[29 юли]] 1967 г. Маккейн за малко не е убит, когато случайно изстреляна ракета от изтребител [[F-4 Phantom II]] на борда на самолетоносача удря самолета на Маккейн [[A-4 Skyhawk]], докато Маккейнтой се е подготвял за излитане. Ударът подпалва самолета, а Маккейн се измъква от кабината и скача от носа на самолета на горящата палуба. Минута и половина след инцидента се взривява една от бомбите на самолета и Маккейн е ранен в краката и гърдите от шрапнел. Последвалият пожар убива 132 моряци, ранява 62, унищожава 20 самолета и отнема 24 часа за потушаването си. Ден-два след инцидента Маккейн казва на репортера на ''[[Ню Йорк Таймс|Ню Йорк Таймс -]]'' Р. У. Епъл в [[Сайгон]]: „Трудно ми е да го кажа., Ноно сега, след като съм видял какво бомбите и напалма направиха на хората на нашия кораб, не съм напълно сигурен, че искам да продължа да хвърлям такива неща над Северен Виетнам“,. ноКазва също казваоще: „Винаги съм искал да съм във флота. Роден съм в него и не съм се замислял за друга професия. Но винаги съм имал проблем с режима.“

Маккейн се присъединява към екипажа на самолетоносача ''Орискани'' и къмпрез октомври 1967 г. вече има 22 бойни мисии.

На [[26 октомври]] 1967 г. Маккейн участва заедно с още 19 самолета в атака срещу ТЕЦ в [[Ханой]]. Самолетът на Маккейн е свален от съветска ракета земя-въздух СА-2, след като вече е хвърлил бомбите си. Маккейн получава фрактури на двете ръце и на единия крак. Пада с парашут в езерото Трук Бак, където почти се удавя. Около него се събира тълпа, която го оплюва, рита и взима дрехите му. Рамото му е смазано с приклад на пушка в рамото и е намушкан с щик в лявото стъпало и в корема. Пленилите го виетнамци решават, че скоро ще умре и не го пращат в болница, но след като разбират, че баща му е адмирал, се погрижват за него и обявяват [[Военнопленник|пленяването]] му. Маккейн прекарва шест месеца в болница, губи 20 кг от теглото си и косата му побелява. През декември 1967 г. е изпратен в лагер за военнопленници. През март [[1968]] г. е поставен в изолация, в която прекарва следващите две години. През юли 1968 г. баща му е назначен за командир на американските войски във Виетнам. Виетнамците предлагат на Маккейн да го освободят преди пленниците заловени преди него, но Маккейн отказва, позовавайки се на Кодекса за поведение на американските въоръжени сили и вярвайки, че виетнамците ще използват случая за пропагандни цели.

През август 1968 г. започват мъчения срещу Маккейн. Той е завързван в неудобни пози и на всеки два часа е бит, като в същото време страда и от дизентерия. Отново са му счупени кости, кактокостите и зъбизъбите, а надзирателите осуетяват негов опит за самоубийство. След четири денадни Маккейн подписва „самопризнание“, че е „черен престъпник“ и „въздушен пират“, но той използва надут комунистически жаргон и неправилен език, за да покаже, че изявлението е изтръгнато насила. И до днес той не може да вдига ръцете си над главата, заради нараняванията, които е получил тогава. Маккейн отказва да подпише второ самопризнание, заради което е бит три пъти седмично. Веднъж един от надзирателите тайно разхлабва въжетата, с които Маккейн е бил вързан, а когато дошлана Коледа застава до него и рисува с крак кръст на земята. Маккейн по-късно разказва тази случка като пример за хуманност.

През октомври [[1969]] г. държанието спрямо Маккейн и останалите пленници се подобрява, след като един пленник, освободен през лятото, разкрил пред световната преса злоупотребите с тях. През декември 1969 г. Маккейн е преместен в затвора Хоа Лоа, след което е преместен и другаде, но условията като цяло са по-добри отколкото в началото. Той неколкократно отказва да се срещне с представители на американското движение против войната. Маккейн е освободен на [[15 март]] [[1973]] г. в резултат на Парижкото мирно споразумение.

При завръщането си в [[САЩ]] Джон Маккейн се събира с жена си, която е претърпяла тежка катастрофа през декември 1969 г., след което е подложена на операции и физиотерапия в продължение на месеци. Когато Маккейн я вижда, тя е 10 см по-ниска, на патерици и напълняла. ПорадиЗаради преживяванията си във Виетнам Маккейн става известен. Макар мнозина да се съмняват, че той може да се върне към летенето, той се подлага на деветмесечен курс наза физиотерапия, най-вече с цел да може отново да сгъва колената си. Към края на 1974 г. Маккейн издържа физически изпит и летателната му правоспособност е възстановена. Той става командир на ескадра базирана до гр. Джаксънвил, [[Флорида]]. По това време има извънбрачни връзки и бракът му е в криза, за което вини себе си, а не Виетнам. През [[1977]] г. Маккейн става офицер за свръзка на ВМС в американския сенат. През [[1979]] г. Маккейн се влюбва в Синди Лу Хенсли. На [[2 април]] [[1980]] г. той се развежда, а на [[17 май]] същата година се жени за Хенсли, като кум е сенаторът [[Уилям Коен]]. Децата на Маккейн са разстроени и не присъстват на сватбата, но няколко години по-късно се помиряват с баща си и новата му съпруга. Маккейн се оттегля от армията през 1981 г. с чин капитан. Той е награден със [[Сребърна звезда]], [[Бронзова звезда]], [[Легион за заслуги]], [[Пурпурно сърце]] и [[Кръст за летателни заслуги]].

Когато републиканецарепубликанецът Джон Роудс младши от първи избирателен район на Аризона обявява оттеглянето си от политиката през 1982 г., Маккейн се кандидатира за неговото място в американската [[Камара на представителите на САЩ|Камара на представителите]] и печели изборите. Назначен е в Комисията по вътрешни работи и в Републиканската група за индиански дела. Той подкрепя много индиански законопроекти за даване на земя на резерватите и даване наза специален данъчен статут на племената, но повечето от тях са неуспешни. Маккейн в повечетомного случаи е в съгласие с президента [[Роналд Рейгън]] и се счита за „пеши войник на революцията на Рейгън“, но през [[1983]] г. гласува против резолюция, позволяваща на Рейгън да остави американски военен контингент в [[Ливан]], месец преди да бъде взривена американска казарма в [[Бейрут]], при коетокоято загиват 243 войници. Маккейн е преизбран през [[1984]] г. и този път подкрепяният от него "Закон за индианско икономическо развитие" е приет. През [[1985]] г. заедно с журналиста от [[CBS]] [[Уолтър Кронкайт]], Маккейн се връща в Ханой и вижда паметник до езерото, където „въздушният пират Ма Кан“ е бил пленен. През 1986 г. Рейгън поставя вето на Закона против [[Апартейд]], установяващ санкции срещу [[Южна Африка]], а МакКейнМаккейн се присъединява към демократите за успешнотоотхвърлянето отхвърляне на ветотому. Маккейн също критикува администрацията на Рейгън заради аферата [[Иран-Контри]].

През 1984 г. жена му ражда дъщеря им Меган, през 1986 г. - Джон Маккейн IV, а през [[1988]] г. -Джеймс. През [[1991]] г. Синди МакКейнМаккейн водивзима от бангладешкобангладешкото сиропиталище, управлявано от [[майка Тереза]], тримесечно бебе, нуждаещо се от медицинско лечение за разцепено небце (вълча уста). Семейство Маккейн я осиновяват и я кръщават Бриджит. Джон Маккейн подкрепя съпругата си, когато през 1994 г. тя признава, че е била пристрастена към болкоуспокояващи, с надеждата да даде сили на други жертви на зависимости. През 90-те години семейството започва да посещава [[Баптистка църква|Баптистката църква]] на Северен Финикс. Маккейн продължава да е член на [[Епископална църква|Епископалната църква]] известнодълго време, но в крайна сметка става баптист.

=== Кариера в Сената (1987 – 19991999г.) ===

[[Файл:Reagans with John McCain 1987.jpg|мини|275px|Президентът [[Роналд Рейгън]] и първата дама [[Нанси Рейгън]] посрещат Джон Маккейн в [[Белия дом]], 19871987г.]]

През 1986 г. Маккейн решава да се кандидатира за [[Сенат на САЩ|сенатското]] място на [[Бари Голдуотър]], противник на президента [[Линдън Джонсън]] на президентските избори през 1964 г., който се пенсионира. Маккейн побеждава Ричърд Кимбъл от [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]] с 60% от гласовете. Става член на сенатските Комисии за въоръжените сили, търговията и индианските дела. Той подкрепя Закона на Грам-Рудман, предвиждащ автоматично съкращаване на разходите при бюджетен дефицит. Маккейн е замесен в скандала „Петимата на Кийтинг“, когато срещу банкера Чарлс Кийтинг е заведено дело за масивнаогромна измама, а петима сенатори, включително Маккейн, на които Кийтинг е дарил значителни суми, са заподозрени в застъпванеприкриване зана Кийтинг пред федералните контрольори. В крайна сметка срещу сенаторите не са отправени обвинения, но Маккейн е смъмрен от сенатската Комисия по етика. В известна степен катоКато резултат от този скандал Маккейн започва кампания срещу влиянието на лобисти над законодателите. През 1991 г. Маккейн започва често да се появява по телевизията, за да коментира [[Война в Персийския залив (1990-1991)|Войната в Персийския залив]], а през 1992 г. е преизбран с 56% от гласовете.

През 1991 – 1993 г1993г. Маккейн е член на Специалната комисия за военнопленниците и изчезналите, председателствана от сенатора демократ [[Джон Кери]]. Маккейн прави нови посещения във Виетнам, а министерството на отбраната декласифицира над милион страници от документи. В окончателния доклад на комисията, подкрепен от Маккейн, се казва, че няма твърди доказателства за присъствието на американски военнопленници в [[Югоизточна Азия]]. По време на работата му в комисията и след това, Маккейн е хулен като измамник, предател и „манджурски кандидат“ от активисти, които вярват, че голям брой американски военнопленници все още са държани в Югоизточна Азия. Маккейн казва, че с Кери са получили достъп до архивите на Виетнам и че е прекарал хиляди часове в търсене на истински доказателства за оцелели американци. През [[1994]] г. сенатът приема резолюция, подкрепена от Кери и Маккейн, призоваваща за премахване на търговското ембарго спрямо Виетнам, като стъпка към нормализирането на дипломатическите отношения. През [[1995]] г. президентът [[Бил Клинтън]] обявява нормализиране на отношенията с Виетнам. Маккейн се надява Виетнам да служи като противотежест на надигащия се [[Китай]].

[[Файл:McCain family at christening of USS John S. McCain (DDG-56).jpg|мини|275px|Джон Маккейн заедно с майка си Робърта, сина си Джак, дъщеря си Меган и съпругата си Синтия на кръщаването на крайцера ''Джон С. МакКейнМаккейн'', 26 септември 19921992г.]]

Заедно със сенатора демократ [[Ръс Файнголд]], Маккейн се опитва да прокара реформа на политическото финансиране, предвиждаща ограничаване на „меките пари“, т.е. на средствата, които корпорации, синдикати и други организации могат да дарят на партиите, а след това те да бъдат пренасочени към отделни кандидати, чиито лимити за получаване на дарения са достигнати. Законопроектът среща силна съпротива и не е гласуван през [[1996]] г. През [[1998]] г. е предложена редактирана версия на Закона Маккейн-Файнголд, но той отново не може да бъде гласуван.

През 1998 г. Маккейн използва председателството си на Комисията по търговията, за да се противопостави на тютюневата промишленост, предлагайки закон, който да увеличи данъците върху цигарите, за да се водят кампании против пушенето, да се намали броятброя на тийнейджърите-пушачи, да се увеличи финансирането за медицински проучвания и да се помогне на отделните щати да финансират медицинскимедицинските разходи, свързани с тютюнопушенето. Законопроектът е подкрепен от администрацията на Клинтън и от много здравни организации, но индустрията харчипохарчва 40 – 50 млн. долара за рекламнарекламната си кампания и много републикански сенатори му се противопоставят, казвайкизаявявайки, че той ще създаде нова неконтролируема бюрократична машина. Законът не стига до гласуване и това се счита за сериозна политическа загуба за Маккейн.

През 1998 г. Джон Маккейн печели 69% от гласовете при избора си за трети мандат. През 1999 г. Законът Маккейн-Файнголд отново е предложен и го сполита същата съдба. Маккейн (заедно с Файнголд) получава наградата давананаграда от фондацията на президентската библиотека Джон Кенеди Профили наза смелостта (по едноименната книга на Дж. Ф. К.), заради противопоставянето си срещуна своята партията си по време, когато се опитва да спечели номинацията ѝ за президент.

През август [[1999]] г. еса издадениздадени мемоарътмемоарите на Джон Маккейн "''Вярата на моите отци"'', койтокоято се превръща в бестселър. Маккейн обявява кандидатурата си за президент на [[27 септември]] 1999 г. в Нашуа, [[Ню Хемпшир]]. В същия ден фаворитът за номинацията на Републиканската партия Джордж У. Буш посещава Финикс, Аризона и изтъква, че има подкрепата на губернаторката на Аризона Джейн Дий Хъл. Маккейн пропуска предварителните избори в Айова и се концентрира върху Ню Хемпшир, където [[Джордж Х. У. Буш]] никога не е бил популярен. Маккейн посещава всеки град в малкия щат и дава над двеста обръщения и отговори на въпроси. На [[1 февруари]] [[2000]] г. той печели 49% от гласовете срещу 30% за Буш и се превръща в единствения му силен противник. Според анализатори победапобедата на Маккейн на предварителните избори в [[Южна Каролина]] би му дала импулс, който може да се окаже неудържим. Страх и паника донякъде обземат кампанията на Буш и републиканската върхушка. Битката между Буш и Маккейн за Южна Каролина е влязла в аналите като една най-мръсните и брутални кампании в историята. СпециалниСпециалните интереси, които Маккейн е предизвикал в миналото, сега излъчват негативни реклами за него. В деня, когато според проучванепроучването Маккейн води в щата с преднина от 5%, Буш се качва на сцената с маловажния и противоречив активист за ветераните от войните Дж. Томас Бърч, който обвинява Маккейн, че след като се е върнал от Виетнам, ги е изоставил. Разярен, Маккейн излъчва реклами обвинявайкиобвинява Буш в лъжа, и сравнявайки го сравнява с Бил Клинтън, което според Буш е „толкова„ долен удар, колкото може да се направи в републикански предварителни избори“. Срещу Маккейн започва мистериозна кампания, разпространявана чрез факс, имейл, листовки и т. н., съставена от серия клевети, най-вече обвинението, че има извънбрачно черно дете (намек за тъмния цвят на кожата на детето от [[Бангладеш]], Бриджит, което Маккейн е осиновил, който е насочен към расизма, все още явен в Дълбокия Юг), но също, и че жена му е наркоманка, че той е хомосексуалист, предател от типа „[[манджурски кандидат]]“ и че е умствено нестабилен, вследствие на преживяното във Виетнам. Кампанията на Буш твърдо отрича участие в тези атаки. Буш мобилизира евангелистките гласоподаватели, а консервативният радиоводещ Ръш Лимбо се намесва в битката, казвайкисподеляйки, че Маккейн е любимият кандидат на либералните демократи. Маккейн стига до лимита на средствата, които може да похарчи, тъй като е приел субсидия от държавата, а Буш не го е направил и може да харчи колкото поиска. Три дни преди изборите Маккейн спира негативните реклами срещу Буш и се опитва да наблегне на по-положителен образ. На [[19 февруари]] Маккейн губи изборите с 42% срещу 53% за Буш, който отново набира инерция. Маккейн печели изборите в Аризона и [[Мичиган]] на [[22 февруари]], но не успява да се възстанови след загубата в Южна Каролина. На [[28 февруари]] той критикува евангелистките лидери [[Джери Фолуел]] и [[Пат Робъртсън]] в реч, иа на [[29 февруари]] губи изборите във Вирджиния и Вашингтон. На [[7 март]] губи девет от тринайсетте щата, които гласуват в супер-вторника, сред които са големите щати [[Калифорния]], [[Ню Йорк]], [[Охайо]] и [[Джорджия]], а печели само щатите от [[Нова Англия]], [[Масачузетс]], [[Кънектикът]], [[Род Айлънд]] и [[Върмонт]]. Без надежда да неутрализира преднината на Буш се, Маккейн се оттегля от надпреварата на [[9 март]] 2000 г. На [[9 май]] официално подкрепя Буш.

=== Кариера в Сената (2001 – 20072007г.) ===

[[Файл:McCain29aug2005.jpg|мини|275px|Джон Маккейн заедно с [[Джордж У. Буш|Джордж Буш]] на 69-тия си рожден ден, [[29 август]], 20052005г.]]

През май [[2001]] г. Маккейн гласува срещу закона на Буш за намаляване на данъците с 350 млрд. долара за 11 години. Той е един от двамата републиканци сторили това, казвайкизаявявайки, че ще подкрепи намаляване на данъците, при условие че те се обвържат с намаляване на разходите. Той защитава сенатора от Върмонт Джим Джефърдс, който от републиканец става независим, давайкикоето дава контрол върху сената на демократите ивърху Сената. плъзватПлъзват слухове, че самият Маккейн ще стори същото, коитокоето водятводи до призиви отна консерватори в Аризона да си подаде оставката.

След [[атентати от 11 септември|атентатите от 11 септември]] Маккейн се превръща в поддръжник на Буш и на [[Война в Афганистан (от 2001)|войната в Афганистан]]. Той призовава за съкрушителен удар срещу [[талибани]]те и за използване на сухопътни войски. Заедно със сенатора демократ [[Джо Либерман]] Маккейн пише закона, създал [[Доклад на Комисията за 11 септември|Комисията за 11 септември]], а със сенатора демократ Фриц Холингс са автори на закона, поставил летищната сигурност под федерален контрол. Законът Маккейн-Файнголд е приет от двете камари на Конгреса през март [[2002]] г. и е подписан от президента Буш, за което спомагат и последиците от скандала с компанията [[Енрон]].

Маккейн поддържа позицията на Буш по отношение на [[Саддам Хюсеин]], недвусмислено заявявайки, че Ирак притежава [[оръжия за масово унищожение]] и че представлява „ясна и настояща заплаха за Съединените американски щати“. Той гласува за резолюцията за Иракската война през октомври 2002 г2002г., упълномощила Буш да заповяда [[война в Ирак (2003)|нахлуването в Ирак]] през март [[2003]] г. През май 2003 г. гласува срещу втория законопроект на Буш за данъчни облекчения, казвайкизаявявайки, че, това е неразумно по време на война. През ноември 2003 г., след посещение в [[Ирак]], започва публично да поставя под въпрос управлението на министъра на отбраната [[Доналд Ръмсфелд]], а през декември 2004 г. казва, че е изгубил доверие в него.

През 2004 г. се носятпръскат слухове, че Джон Маккейн може да стане вцепрезидентскивицепрезидентски кандидат, [[президентски избори в САЩ през 2004 г.|заедно с кандидата]] на Демократическата партия за президент [[Джон Кери]].<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=jVQEaUZDjiU Kerry: McCain asked to be my VP in 2004 ]</ref> На Републиканската конвенция през [[2004]] г. Маккейн ентусиазирано подкрепя Буш, хвалейки воденетоводената муот нанего [[война срещу тероризма|войната срещу тероризма]]. В същото време нарича кампанията на „Ветераните от катери за истина“ срещу Джон Кери „нечестна и безчестна“ и призовава Буш да я осъди. Маккейн печели 77% от гласовете при преизбирането си за трети мандат през ноември 2004 г.

Джон Маккейн подкрепя номинираните от Буш за съдии от [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд -]] [[Джон Робъртс]] и [[Самюъл Алито]]. Той счита, че решението на Върховния съд от [[1973]] г., ''[[Роу срещу Уейд]]'', което на практика узаконява абортите в САЩ, трябва да бъде отменено, но същевременно е поддръжник на смъртното наказание. През май [[2005]] г. Маккейн е един от „бандата на 14-те“ сенаторасенатори, които сключват споразумение, позволяващо на представителите на малцинството да възпрепятстват (чрез [[филибастър]]) одобряването на съдии от сенатаСената, но само „при изключителни обстоятелства“. В противоречие нас гласоветегласуването си от 2001 и 2003 г., Маккейн подкрепя законопроекта на Буш за данъчни облекчения през [[2006]] г., казвайки, чезащото в противен случай гласът му би бил за данъчно увеличение. Работейки заедно със сенатора демократ [[Едуард Кенеди]], Маккейн е силен поддръжник на законопроект за узаконяване на нелегалните имигранти, въвеждане на програма за работници-гости и уплътняване на границата. През 2005 г. не се стига до гласуване, а през 2006 г. законопроектът е одобрен от Сената, но отхвърлен от Камарата на представителите. През юни [[2007]] г., заедно с президента Буш, Маккейн се опитва да прокара подобен закон, но отново среща голяма съпротива срещу „амнистията“ за нелегалните имигранти и законопроекта не е гласуван.

Маккейн прокарва законова поправка, забраняваща нехуманното третиране на затворници, заловени във войната срещу тероризма, включително и на тези държани в базата на залива [[Гуантанамо (залив)|Гуантанамо]], Куба. Маккейн продължава да критикува начина, по който е водена войната в Ирак, и в началото на 2007 г. подкрепя повишението наувеличаването броя на американските войници там.

В отговор на [[алтернативни теории за атентатите от 11 септември|алтернативните теории за атентатите от 11 септември]], Маккейн пише през 2006 г. предговора на книгата, издадена от сп. ''Popular Mechanics'' „''Debunking 9/11 Myths''“.<ref>[http://www.popularmechanics.com/technology/military_law/3491861.html?page=3 Debunking 9/11 Myths: Foreword by John McCain]</ref>

Опитвайки се най-сетне да спечели подкрепата на християнската десница през май 2006 г., Маккейн открива семестъра в университета Либърти на Джери Фолуел. Маккейн формира президентски изследователски комитет на [[15 ноември]] 2006 г., и обявява, че е кандидат за президент на 28 февруари 2007 г., икато официално започва кампанията си на [[25 април]] в Портсмут, Ню Хемпшир. Кампанията на Маккейн е на ръба на платежоспособността, което според наблюдатели до голяма степен ссе дължи на подкрепата му наза законопроекта за нелегалните имигранти, която го прави непопулярен сред много от републиканските гласоподаватели. [[Файл:BushAndMcCains.jpg|мини|225px|Президентът [[Джордж Уокър Буш]] подкрепя семейство Маккейн за президентската кандидатура, [[5 март]] 20082008г.]] Той се възползва от организираните дебати и спонсорирани събития, за да предаде посланието си. В началото на 2008 г. Маккейн е подкрепен от вестник ''[[Бостън Глоуб]]'', от много вестници в Ню Хемпшир, както и от независимия сенатор от [[Кънектикът]] [[Джо Либерман]]. [[Файл:Palin1.JPG|мини|ляво|150px|Кандидатката за вицепрезидент [[Сара Пейлин]]]]На 8 януари 2008 г. Маккейн печели предварителните избори в Ню Хемпшир, побеждавайки бившия губернатор на Масачузетс [[Мит Ромни]]. На 19 януари Маккейн печели в [[Южна Каролина]], побеждавайки бившия губернатор на [[Арканзас]] Майк Хакъбий, а седмица по-късно побеждава Ромни във [[Флорида]], след кампания изпъстрена с нападки, като по този начин става фаворит в надпреварата. След няколко тежки загуби бившият кмет на Ню Йорк [[Руди Джулиани]] обявява, че се отказва от по-нататъшно участие и подкрепя Маккейн, който също печели и поддръжката на губернатора на [[Калифорния]] [[Арнолд Шварценегер]]. На 5 февруари (супер-вторникът) Маккейн печели мнозинството от щатите и делегатите и на 7 февруари основният му съперник Мит Ромни се оттегля. В надпреварата остават Майк Хакъбий и Рон Пол, но Маккейн се счита за почти сигурен победител. На [[4 март]] [[2008]] г. печели републиканската президентска номинация, след победи в [[Тексас]], [[Охайо]], [[Род Айлънд]] и [[Върмонт]]. На 29 август МакКейнМаккейн обявява за свой кандидат за вицепрезидент 44-годишната губернаторка на [[Аляска]] с малък политически опит [[Сара Пейлин]], прецедент в историята на Републиканската партия (през 1984 г. Демократическата партия номинира Джералдин Фераро за вицепрезидент). Маккейн е официално номиниран на Републиканската конвенция в [[Сейнт Пол (Минесота)|Сейнт Пол]], [[Минесота]] в началото на септември 2008 г.. Тандемът МакКейн/Пейлин губи изборите на 4 ноември 2008 г. срещу тандема на Демократическата партия [[Обама]]/[[Байдън|Байдън,]] със 173 срещу 365 гласа в [[Избирателна колегия|Избирателната колегия]].

Ако беше спечелил президентските избори, Джон Маккейн щеше да стане най-възрастният президент при заемане на поста, на 72 години, надминавайки Роналд Рейгън, който е бил на 69 през 1981 г., както и първият, роден извън територията на петдесетте щата. Той отхвърля тревогитревогите за възрастта си, казвайки през 2005 г., че е в отлично здраве, макар че през 1993, 2000 и 2002 г. да е подлаган на лечение за [[рак на кожата]], включително -[[меланома]]. Една от операциите остава видим белег на лявата половина от лицето му.

Относно външната политика на САЩ, Маккейн заявизаявява, че ще се бори с глобалното затопляне и се обявиобявява за изваждане на [[Русия]] от групата на [[Г-8]], поради факта, че Москва изнудва енергийно и ядрено съседите си. РазкритикуваКритикува политиката на унитаризъм на американската администрация и изявиизявяма готовност да се съобразява с мненията на другите нации, иче няма да действат едностранно по света.

Синът на Маккейн, Джон Маккейн IV е курсант в Академията на ВМС в Анаполис, а синът му Джеймс се записва за морски пехотинец през 2006 г., иа през 2007 г. е изпратен в Ирак. Дъщеря му Меган е завършила университета Колумбия и работиучаства в кампанията му. Синът му от първия му брак Дъг е завършил Университета на Вирджиния, след което става военен и граждански пилот. Синът му Анди е вицепрезидент на компанията Хенсли, дъщеря му Сидни живее в [[Торонто]], където работи в звукозаписната индустрия. Има четири внука. През 2004 г. жена му получава сърдечен удар, но се възстановява напълно. Тя е председател на голямата бирена компания [[Anheuser-Busch]] и дистрибутор на алкохол на компанията Хенсли, основана от баща ѝ. Маккейн и съпругата му живеят във [[Финикс]], Аризона.