Договор: Разлика между версии

'''Договорът''' е съглашение между две или повече страни, което установява, определя или прекратява техни [[права и задължения]].

Договорът исторически възниква като институт на [[Гражданско право|гражданското право]] (виж и [[гражданин]], [[гражданство]] и [[гражданско общество]]). В [[ново време]], във връзка с развитието на [[теория на правото|теорията на правото]] с науката за правото, договорите са предмет на изучаване от специализиран [[правен институт]], наричан [[облигационно право]].

[[Пеналистика]]та и в частност [[Наказателно право|наказателното право]] не познава договорите, въпреки че съществуват подобни институти като споразумението. Съгласно българския закон страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това е проява на принципа на свободното договаряне, съгласно който страните в гражданския оборот могат да определят свободно взаимоотношенията си, стига същите да не противоречат на [[закон]]а и [[морал]]а. Принципът, още от [[Римско право|римското право]], "Всичко„Всичко, което не е забранено, е разрешено"разрешено“ е възприет като [[принцип на законност]] и в българското законодателство.

Страните по даден договор могат да бъдат различен брой и не винаги са две. Международните договори често имат множество страни. От друга страна договори са и някои сделки, които на пръв поглед имат само една страна (напр. дарението, което е договор и следва да бъде прието от дареното лице, за да възникне като юридически факт). Обширността на понятието "договор"„договор“ предполага наличието на много и различни теории за същността му. Ежедневно всеки нормален човек сключва договори (например покупката на билет за градския транспорт е договор, а самият билет представлява ценна книга). Освен физическите, юридическите лица и неперсонифицираните образувания, страна по договора може да бъде и държавата.

[[Латински]]ят принцип ''Pacta sunt servanda'' ("Договорите„Договорите трябва да бъдат спазвани"спазвани“) стои в основата на правните договорни отношения.

* '''Формални''' - – изискват форма за действителност (писмена, нотариална или друга)

* '''Реални''' - – сключват се чрез предаване на вещта, на нещо реално

* '''Консенсуални''' - – сключват се чрез простото съгласие на страните

* '''Възмездни''' - – договорите, при които всяка страна получава нещо

* '''Безвъзмездни''' - – договори за дарение

* '''Едностранни''' - – само едната страна има задължения (напр. договори за дарение)

* '''Двустранни''' - – и двете страни имат задължения (напр. договори за покупко-продажба, за наем)

* '''Комутативни''' - – за продажба, за наем и т.н

* '''Алеаторни''' - – за застраховки

В [[частно право|частното право]] договорите се означават като сделки, в [[публично право|публичното право]] - – като [[нормативно съглашение|нормативни съглашения]], а в [[международно право|международното право]] - – като [[международен договор|международни договори]].

* [http://www.sabevandpartners.com/images/content/TRadeLaw_2000_3.pdf Стефан Стефанов, Гражданска отговорност при развален договор][http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:l00NGNnFmbMJ:www.sabevandpartners.com/images/content/TRadeLaw_2000_3.pdf+%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3+%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82+%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80&hl=en&ct=clnk&cd=11&lr=lang_bg|lang_en&client=opera HTML]