Дичо Зограф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
Роден е в голямото [[мияци|мияшко]] село [[Тресонче]], [[Дебър]]ско, през март 1819 година според собствените му бележки. Жени се на 1 юли 1839 година.<ref name="Премин Портал"/> Честите подписи на Дичо позволяват добре да се проследи творческият му път.<ref name="Премин Портал"/> Предполага се, че учи [[дърворезба]] при баща си, зографа [[Кръсте Дичов|Кръсте Дичов Перков]],<ref name="Василиев 182"/> а после при зографите [[Михаил Анагност]] от [[Самарина]] и сина му [[Димитър Михайлов (зограф)|Димитър]] - монах Данаил в [[Драмско]].
 
Първите дела на Димитър Кръстев са по егейското крайбрежие<ref name="Иконописното творештво"/> и иконите в църквата „[[Свети Георги (Лазарополе)|Свети Георги]]“ от 1841 година в съседната на Тресонче мияшка паланка [[Лазарополе]].<ref name="Василиев 182"/><ref>{{Цитат периодика| last = ПопоскаПоповска-Коробар | first = Викторија | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе | journal =Патримониум.мк | volume = |location = Скопје | issue =11 | pages =230 | doi = | id = | url =https://www.academia.edu/5260760/_._On_the_Iconostasis_in_the_Church_of_St_George_at_Lazaropole | format = | accessdate = }}</ref><ref name="Иконописното творештво"/> Иконите в църквата в Лазарополе обаче са подписани „Дичо Перкоски“ и идентификацията с Дичо Зограф все още е нестабилна,<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> както и не е сигурна работата му по егейското крайбрежие.<ref name="Премин Портал"/> Първото със сигурност известно дело на Дичо Зограф е иконата на Света Богородица Пантонхара (''Радост за всички'') от църквата „[[Свети Йоан Богослов Канео]]“ в Охрид, подписана и датирана в 1844 година.<ref name="Иконописното творештво"/> Именно тази икона показва силно влияние на Михаил Анагност и Димитър Самарински.<ref name="Премин Портал"/><ref name="">{{cite journal | last = Georgievski | first = Milco | year = 2014 | title = The icon of the Mother of God Pantonhara in the Icon Gallery-Ohrid | url =https://www.academia.edu/9843052/The_icon_of_the_Mother_of_God_Pantonhara_in_the_Icon_Gallery | accessdate = 2015-04-13 }}</ref>
 
В 1844 и 1845 година Дичо работи за църквите в родния си край - за „[[Въведение Богородично (Росоки)|Въведение Богородично]]“ в Росоки,<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> където изработва престолните икони от иконостаса.<ref name="Премин Портал"/> Дичо изработва иконите Исус Христос Цар и Велики архиерей, Свети Йоан Предтеча, подписани и датирани в 1844 година, и Света Богородица Одигитрия, подписана и датирана в 1845 година.<ref name="Премин Портал"/> След това работи в „[[Св. св. Петър и Павел (Тресонче)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Тресонче, където се връща няколко пъти до 1854 г.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Изписването на престолните икони започва в 1845 година, когато датира и подписва иконите „Света Богородица Одигитрия“, „Исус Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Събор на Светите Апостоли“. На следната 1846 година изработва иконите „Свети Никола Чудотворец“, „Свети Трима Йерарси“ и „Свети Атанасий“.<ref name="Премин Портал"/> Престолните икони за този храм са едни от най-впечатляващите му дела.<ref name="Премин Портал"/> От 1845 година е подписаната и датирана икона на Въведение Богородично от едноименната църква „Въведение Богородично“ в [[Ябланица (Община Струга)|Ябланица]], Стружко.<ref name="Иконописното творештво"/>