Уикипедия

История на будизма: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м точка; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 4:
== Сидхарта Гаутама ==
{{Основна|Сидхарта Гаутама}}
Сидхарта е историческия основател на будизма. Той е роден принц-войн, принадлежащ към кастата на Кшатриите през 623 г.пр.н.е. в Лумбини, Непал.<ref>[http://whc.unesco.org/en/list/666| the Birthplace of the Lord Buddha] UNESCO World Heritage Site</ref> Неговото семейство от Сакя Кшатрии имало браминско потекло (санскрит: ''готра''), което е посочено във фамилното име „Гаутама“. Много учени от 19-ти век като например Д-р Еител свързват името Гаутама с браминското Риши Гаутама.<ref> P. 95 A ''Record of Buddhistic Kingdoms By James Legge''</ref> В много будистки текстове пише, че Буда е потомък на мъдреца Ангираса.<ref>''The Life of Buddha as Legend and History'' от Едуард Джоузеф Томас, публикувана за първи път през 1927 г.</ref> Например, "''В палийската Махавага „Ангираса“ се явява като име за Буда Гаутама, който очевидно принадлежи към племето Ангираса...''".<ref>P. 19 ''A history of Indian logic'' by Satis Chandra Vidyabhusana</ref> Ученият Едуард Д. Томас също свърза Буда с мъдреците Гаутама и Ангираса.<ref>P. 22 ''The Life of Buddha'' by Edward J. Thomas</ref>
 
След период на аскетизъм и [[медитация]] Сидхарта Гаутама открил будисткия [[Среден Път]] – пътя на умереността далеч от крайностите на самоугаждането и сетивните удоволствия от една страна и самоубийствения аскетизъм от друга.
Ред 11:
 
[[Файл:Ashoka Chakra.svg|мини|Колелото на Ашока е древно индийско изображение на [[Дхармачакра]] и е изобразено върху [[Национално знаме на Индия|националния флаг на Индия]].]]
Буда намира подкрепа във владетеля на Магадха, император [[Бимбисара]]. Императора приема будизма като свое вероизповедание и позволява основаването на много будистки вихари (манастири). Това довежда до преименуването на целия регион на [[Бихар]].<ref>India by [https://en.wikipedia.org/wiki/Stanley_Wolpert#External_links|Stanley Wolpert] (Page 32)</ref>
 
В Парка на Елените близо до [[Варанаси]] в Северна Индия Буда за първи път започва да преподава. Традиционно това се нарича първо завъртане на [[Дхармачакра|Колелото на Дхарма]] с произнасянето на първата си проповед на група от пет събеседника, с които той по-рано бил търсил просветлението. Заедно с Буда те оформят първата [[сангха]] (общността от будистки монаси) и с това за първи път е завършена [[Три скъпоценности|Тройната Скъпоценност]] (Буда, [[Дхарма]] и Сангха).
Ред 73:
 
== Възходът на Сунга (2-1в.г.пр.Хр) ==
Династията Сунга (185 – 73 г.г.пр.Хр.) е създадена през 185 г.г.пр.Хр. около 50 години след смъртта на цар Ашока. След убийството на цар Брихадратха (последния маурийски владетел) на трона се възкачил главнокомандващият Пусямитра Сунга. Будистки религиозни писания като Ашокавадана твърдят, че Пушямитра (стриктен брамин) бил враждебно настроен към будистите по онова време и ги преследвал. Будистите пишат за него, че той „унищожи стотици манастири и уби стотици хиляди невинни монаси“:<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Divyavadana Divyāvadāna], pp. 429 – 434</ref> 840 000 будистки [[ступа|ступи]], които са били построени от цар Ашока са били унищожени и 100 златни монети са били предлагани за главата на всеки будистки монах<ref>Indian Historical Quarterly Vol. XXII, p. 81 ff cited in Hars.407</ref> в допълнение, будистки източници твърдят, че голям брой от будистки манастири ''(вихари)'' са били превърнати в индуски храмове, в места като Наланда, Бодхгая, Сарнат и Матхура заедно с много други.
 
Съвременните историци обаче оспорват това мнение в светлината на литературните и археологически доказателства. Те са на мнение, че след времето на спонсорство на будизма от цар Ашока е възможно будистките институции да са попаднали на по-тежки времена под управлението на Сунга и че не е отчетено никакво доказателство за активното преследване. Етиен Ламот отбелязва: ''„Ако се съди от документите Пушямитра трябва да бъде оправдан поради липса на доказателства.“<ref> [http://koenraadelst.bharatvani.org/books/acat/ch2.htm Elst, Koneraad. Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts?:]</ref>'' Друг виден историк, Ромила Тапар посочва археологически доказателства „подсказващи обратното“ на твърдението, че „Пушамитра е бил фанатичен анти-будист“ и че той „никога не е унищожил 840000 ступи, както се твърди от будистките извори, ако има такива“. Тапар подчертава, че будистките сведения вероятно са хиперболични интерпретации на атаката на Пушямитра с маурите и че само отразяват отчаяната неудовлетвореност на будистки религиозни фигури в лицето на може би необратимия спад във важността на религията им под управлението на Сунга империята.<ref>Aśoka and the Decline of the Mauryas by Romila Thapar, Oxford University Press, 1960 P200</ref> По време на този период будистките монаси изоставят долината на [[Ганг]] следвайки северния път (утарапатха) или южния път (дакшинапатха).<ref>„Gandhara“, Francine Tissot, p128: „The monks, expelled from the Ganges valley, maybe by sectarian disputes, followed the northern road (Uttarapatha) or the northern road (Daksinapatha), which conducted them to the Northwest for some, and to the Occidental ocean for the others, with multiple artistic creations marking their respective roads“</ref> От друга страна, будисткото художественото творчество спира да се развива в старата зона Магадха и била преместила в северозападния район на Гандхара и Матхура или на югоизток около Амаравати. Такава творческа дейност е имало и в централна Индия, както и в Бархут, към която Сунга може, а може и да не е допринесла.
Ред 85:
 
[[Файл:Gandhara Buddha (tnm).jpeg|мини|дясно|Гръко-будистка статуя едно от първите изображения на Буда, 1-2век, Гандхара.]]
Един от най-известните индо-гръцки царе бил цар Менандър (царувал през 160 – 135 пр. Хр.). Той приел будизма представен в Махаяна като един от най-големите благодетели на вярата, на равна нога с цар Ашока и кушанския цар Канишка. Върху монетите на цар [[Менандър I|Менандър]] е изписано „царят-спасител“ на гръцки като на някои е изобразено колелото Дхармачакра със осемте си спици. Директен културен обмен се осъществил в диалог, записан в Милинда Панха между цар Менандър и будисткия монах [[Нагасена]] около 160 г.пр.Хр, който е бил ученик на гръцкия будистки монах Махадмаракшита. След смъртта на цар Менандър честта за споделяне на останките му била заявена от градовете под неговото управление, които били поставени в ступи успоредно с тези на историческия Буда.<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Plutarch Plutarch], Praec. reip. ger. 28, 6</ref> Някои от [[индо-гръцко царство|индо-гръцките]] наследници на цар Менандър изписали „Последовател на Дхарма" за него в ръкописа Кхаротшхи и върху монетите си и изобразили на монети себе си както свои божества с [[мудра]]та ''витарка''.
 
[[Файл:MenanderChakra.jpg|мини|дясно|Монета на Менандър с осем спици на [[Дхармачакра|колелото]] и палмата на победата на обратната страна (Британски музей).]]
Ред 95:
 
=== Централно-азиатска експанзия ===
Будистка златна монета от Индия била открита в Северен [[Афганистан]] в археологическия обект [https://en.wikipedia.org/wiki/Tillya_Tepe [Тиля-тепе]] и датира от 1в1 в. сл. Хр. На обратната страна ѝ е изобразен ходещ лъв с [[Три скъпоценности|нандипада]] пред него с кхаротшийски буквени знаци пише:"SiH [о] vigatabhay [о]" („Лъвът, който разсейва страха“). Будистите от школата Махаяна изобразявали Буда с животни като лъв, слон, кон и бик. Символът наречен от археолозите и историците „нандипада“ е всъщност смесен символ. Символът на върха символизира „Средния път на“ Будадарма. Кръгът с център символизира чакра. По този начин смесения символ символизира „[[Дхармачакра|Дармачакра]]“. По този начин, символите на обратната страна на монетата заедно символизират Буда, който завърта колелото Дхамачакра. В „Лъвската столица“ на Индия Сарнат върху стенопис е изобразен Буда, който завърта колелото [[Дхармачакра|Даммачакра]] на цилиндър с лъв, слон, кон и бик, които също завъртат Дхамма чакрите. На лицевата страна на цилиндъра е изобразен гол мъж облечен с елинистична [[хламида]] и носещ на главата си украшение докато върти будисткото колело. А в легенда от ръкописа Кхароштхи четем "Дармачакраправата [ко]" („Този, който завърта Колелото на Закона“). Предполага се, че това е вероятно ранната представа за Буда<ref>„Il semble qu'on ait là la plus ancienne représentation du Buddha, selon une modalité qui n'est pas encore celle de l'iconograhie boudhique traditionnelle“ (French): „It seems this might be the earliest representation of the Buddha, in a style which is not yet that of traditional Buddhist iconography“, in „Afghanistan, les trésors retouvés“, p280.</ref>.
 
Украшението на главата символизира „[[Среден път|Средния път]]“. По този начин се разбира, че човека с украшението на главата е човек, който се придържа към средния път. В един от печатите намерени в Индуската долина са намерени подобни накити за глава носени от 9 жени!
Ред 209:
 
==== Тибет ====
През 7в. от н.е. будизма достига Тибет. Формата, която преобладавала в южната част на Тибет била смесица от Махаяна и Ваджраяна привнесена от университетите на империята Пала от региона на Бенгалия в източната част на Индия<ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Edward_Conze Conze, Edward] (1993). A Short History of Buddhism (2nd ed.). Oneworld. ISBN 1-85168-066-7.</ref>. Сарвастивадинското влияние дошло от югозапад (Кашмир)<ref>Conze, 1993, 106</ref> и северозапад ([[Хотан]])<ref>Berzin, Alexander (2000). [http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/history_buddhism/general_histories/introduction_history_5_traditions_buddhism_bon.html Introductory History of the Five Tibetan Traditions of Buddhism and Bon][http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/history_buddhism/general_histories/spread_buddhism_asia.html Berzin, Alexander (1996). The Spread of Buddhism in Asia]</ref>. Въпреки, че практикуващите от школата Сарвастивада не успели да поддържат присъствието си в Тибет, техните текстове намерили своето място в [[Тибетски будистки канон|Тибетския будистки канон]], предоставяйки на тибетците почти всички техни основни източници от [[Хинаяна|Основното Колело на Дхарма]]. Обект на школата Муласарвастивада бил източник за тибетската [[Виная (будизъм)|виная]]<ref> Berzin, Alexander както по-горе</ref>. Дзен будизма бил въведен източно в Тибет от Китай оставил своя отпечатък, но бил с по-малка важност от началото на политическите събития в Тибет<ref>[http://www.berzinarchives.com/web/en/archives/study/history_buddhism/buddhism_tibet/details_tibetan_history/history_mulasarvastivada_ordination.html The Berzin Archives:History of the Mulasarvastivada Ordination Lineages in Tibet] </ref>.
 
От самото начало будизма се противопоставил на местната шаманска религия [[Бон]], която имала подкрепата на местната аристокрация, но с покровителството на царя настъпил пик в разпространението на будизма по времето на цар [[Ралпачен]] (817 – 836 г. от н.е.). Въпреки обрата на будистко влияние, който започнал с погрома по времето на цар Лангдарма (836 – 842), следващите векове станали свидетели на пренасянето на индийските извори на будизма и утвърждаването на приемственостите на новите преводи.
Ред 226:
''Допълнителна информация: [[Шривиджая]]''
[[Файл:Avalokiteçvara, Malayu Srivijaya style.jpg|upright|дясно|мини|Елегантната златна статуя на [[Авалокитешвара]] в малайско-[[Шривиджая|шривиджайски]] стил, [[Джамби]], [[Индонезия]].]]
Шривиджая била морска империя, съсредоточена в днешния град [[Палембанг]] на остров [[Суматра]] в [[Индонезия]]. Тя приела будизма на школите Махаяна и Ваджраяна по линия на владетелите от династия Сайлендрите. [https://en.wikipedia.org/wiki/I_Ching [Книгата на промените]] описва [[Палембанг]] като като голям център на будисткото учение, където императорът поддържа над хиляда монаси в имперския двор. [https://en.wikipedia.org/wiki/I_Ching Книгата„Книгата на промените]промените“ свидетелства за важността на будизма още през 671 г. от н.е. и съветва бъдещите китайски поклонници да прекарат една година или две в [[Палембанг]]<ref>Jerry Bently, 'Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 72.</ref>. [[Атиша]] е учил там преди да отпътува за [[Тибет]] като мисионер.
 
С разширяването на нейната [[таласократия]] будизмът процъфтявал сред поданиците ѝ. Въпреки това, много от тях не практикували будизма в чистата му форма, а в нова синкретична форма на будизма, която включвала няколко различни религии като индуизма и други местни традиции<ref>Jerry Bently, 'Old World Encounters: Cross-Cultural Contacts and Exchanges in Pre-Modern Times (New York: Oxford University Press, 1993), 73.</ref>.
Ред 257:
Цар Анората (1044 – 1078) основател на Паганската империя, обединил страната и приел вярата на будист от школата Тхеравада. Това инициирало създаването на хиляди будистки храмове в столицата на империята Паган между 11 – 13 век. Около 2200 от тях са все още запазени и до днес. Силата на Бирма намаляла с възхода на тайландците и с изземването на столицата Паган от монголите през 1287 г., но Тхеравадския будизъм останал основно вероизповедание в Бирма и до днес.
 
Тхеравада била приета и от новосъздаденото етническо тайландско кралство Сукхотай около 1260 г. Тхеравадинския будизъм бил допълнително подсилен през периода Аютая (14-ти – 18-ти век) и се превърнал в неразделна част от тайландското общество.
 
В континенталните райони Тхеравада продължила да се развива в [[Лаос]] и [[Камбоджа]] през 13 век. От 14-ти век, обаче, в крайбрежните райони, в периферията и в островите на Югоизточна Азия влиянието на исляма се оказало по-силно, разширявайки се в [[Малайзия]], [[Индонезия]] и при повечето от островите чак до южната част на [[Филипини]]те.
 
Независимо от това през 1966 г. с идването на власт на президента [[Сухарто]] настъпил забележителен ренесанс на будизма в [[Индонезия]]. Това отчасти се дължи на изискванията на Новия ред на Сухарто за народа на Индонезия да приеме една от петте официални религии: [[ислям]], [[протестантство]], [[католицизъм]], [[индуизъм]] и [[будизъм]]. Днес будистката общност в Индонезия наброява около 10 милиона будисти. Голяма част от тях са хора от китайски произход.
 
== Разширяване на будизма на Запад ==
[[Файл:Josaphat.jpg|мини|300px|дясно|Свети Йосаф проповядва християнство. Гръцки ръкопис от 12-ти век]]
След класическите срещи между будизма и Западния свят, изобразени в гръко-будисткото изкуство, информация и легенди за будизма достигали Запада спорадично. Един от разказите за живота на Буда бил преведен на [[гръцки език|гръцки]] от [[Йоан Дамаскин]] и разказа бил широко разпространен сред [[християнство|християните]] като историята на Варлаам и Йосаф. До 14 век тази история на Йосафат станала толкова популярна, че той бил направен [[Римокатолическа църква|католически]] светец. Следващата пряка среща между европейците и будизма се случила през Средновековието, когато [[францискански орден|францисканския]] монах [[Вилхелм де Рубрук]] бил изпратен в посолството на [[монголци|монголския]] хан Мунке от френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] през 1253.
 
В периода след управлението на [[Хулегу хан]] много монголски владетели приели бързо будизма. Многобройни будистки храмове били пръснати из пейзажа на [[Персия]] и [[Ирак]], някои от които са оцелели и през 14-ти век. Будисткия елемент на Втория Илханат загива след управлението на [https://en.wikipedia.org/wiki/Arghun|хан Аргун] (ок. 1258 – 1291 г. от н.е.)<ref> The Islamic World to 1600: The Mongol Invasions (The Il-Khanate)</ref>.
 
[[калмики|Kалмикското ханство]] било основано през 17в. от н.е. приемайки тибетския будизъм като основна религия след по-ранната миграция на [[Ойрати]] от Джунгария през [[Централна Азия]] чак до степта около устието на река [[Волга]]. През 18-ти век те били абсорбирани от Руската империя<ref> [https://web.archive.org/web/20060202154501/http://www.nupi.no/cgi-win/Russland/etnisk_b.exe?Kalmykian NUPI – Centre for Russian Studies]</ref>. В края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] калмикските конни отряди на руска служба влезли в [[Париж]]<ref>[https://web.archive.org/web/20130613195921/http://www.kalm.ru/en/hist.html History of Kalmykia, Government of the Republic of Kalmykia]</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_будизма“.