Отваря главното меню

Промени

48 байта изтрити ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
 
[[Файл:1500 map by Juan de la Cosa-North up.jpg|200px|thumb|left|Карта на новите открития, съставена от Хуан де ла Коса през 1500 г.]]
Продължавайки изследванията на новите земи, испанският [[конкистадор]] [[Алонсо де Охеда]] открива през 1499 г. остров [[Кюрасао]] и езерото [[Маракайбо (езеро)|Маракайбо]],<ref>[httphttps://slovarislovar.yandex.rucc/dictenc/bse/article/00056/525002026511.htm|title=html Охеда БСЕ]</ref> а експедиция под ръководството на [[Родриго де Бастидас]] и [[Васко Нунес де Балбоа]] изследва устието на река [[Магдалена (река)|Магдалена]] и около 1 000 km крайбрежие, включително Дариенския залив и залива [[Ураба]].<ref>{{cite web|url=http://www.slovopedia.com/2/193/209533.html|title=Бастидас Родриго|work=Большой энциклопедический словарь|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dEsQ8|archivedate=2011-08-13}}</ref> През 1507 г. [[Мартин Валдземюлер]], по данни от дотогавашните изследвания, съставя [[карта на Валдземюлер|свой вариант на карта на света]], в която за първи път се появява името ''[[Америка]]''. Тридесет години по-късно, през 1538 г., фламандският картограф [[Герардус Меркатор]] издава карта, на която целият нов континент е наречен Америка.<ref name="gulf">{{cite web|url=http://www.gulfbase.org/exploration/|title=Mexican Gulf Exploration History|publisher=gulfbase.org|accessdate=2009-04-01|lang=en|archiveurl=http://www.webcitation.org/60u8dxa9J|archivedate=2011-08-13}}</ref>
 
Значителен принос в изучаването на природата на Карибско море в края на 17 век внася английския [[пират|буканиер]] и изследовател [[Уилям Дампир]].<ref name="britannica" /> Немският пътешественик и изследовател [[Александър фон Хумболт]] посвещава няколко години (1799 – 1804) на изучаването на географските, геологичните, климатичните и биологичните характеристики на региона.
 
== Релеф ==
Повърхността на Карибската плоча е разделена на пет котловини: Гренадска (дълбочина 4 120 m), Венецуелска (5 420 m<ref name="bse">[http://slovaribse.yandexsci-lib.ru/dict/bse/article/00032com/67200article059220.htm|title=html БСЕ. Карибское море]</ref> или 5 630 m<ref name="britannica" />), Колумбийска (4 532 m<ref name="bse" /> или 4 263 m<ref name="britannica" />), Кайманова (Бартлет, 7 686 m) и Юкатанска (5 055 m<ref name="bse" /> или 4 352 m<ref name="britannica" />). Падините са разделени от подводните хребети (вероятно бивши островни дъги) Авес, Беата и Никарагуанското възвишение.
 
Юкатанската котловина е отделена от Мексиканския залив чрез Юкатанския пролив, който е разположен между полуостров Юкатан и остров Куба и има средна дълбочина около 1 600 m. На юг от Юкатанската котловина, от запад на изток се протира Каймановата котловина, частично отделена от Юкатанската чрез Каймановия хребет, който на няколко места се показва над повърхността, образувайки [[Кайманови острови|Каймановите острови]]. Никарагуанското възвишение, имащо форма на триъгълник и средна дълбочина около 1 200 m, се простира от крайбрежието на Хондурас и Никарагуа до остров [[Хаити (остров)|Хаити]]. На това възвишение се намира остров [[Ямайка (остров)|Ямайка]], и по него преминава границата между Каймановата и Колумбийската котловини. Колумбийската котловина на свой ред, е частично отделена от Венецуелската от хребета Беата, който се издига до 2 121 m под морското равнище. Колумбийската и Венецуелската котловини са съединени чрез Арубската пролука, чиято дълбочина достига 4 000 m. Хребетът Авес разделя Венецуелската от малката Гренадска котловина, която от изток е ограничена от дъгата на Малките Антилски острови.<ref name="britannica" />