Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== История ==
[[Файл:Lazar German 1827 Receipt.jpg|ляво|мини|Разписка на Лазар Герман от 1827 година]]
Около 1850 година е основана [[Банска българска православна община|Банската българска община]] – организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 година общоселски обществен съвет начело с [[Лазар Герман]] за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата [[Света Троица (Банско)|„Света Троица“]], осветена през 1835 година.<ref>[https://bansko.bg/%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE История на Банско] bansko.bg</ref> В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. През 60 и 70-те години на XIX век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, взаимното училище се преустройва в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ през 1850 година и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.
 
Според свидетелства на посетили града през 1867 година американски мисионери, той има 4 – 5 хиляди жители българи, които ги посрещат благосклонно.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 76 | isbn = 9549926583}}</ref> През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] от 1878 – 1879 и [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година.
Съгласно известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Банско'' е най-голямото селище в [[Разлог|Разложката]] [[каза]]. В него живеят 6500 [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|192|2_20}}</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 131 души от Банско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 828</ref> По време на войната общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на чети, водени от [[Йонко Вапцаров]], [[Христо Чернопеев]], [[Георги Занков]], [[Михаил Чаков]], [[Пейо Яворов]],[[Стефан Чавдаров]], [[Лазар Колчагов]] и др.<ref>Узунов, Кр., Проф. Генчо Начев, Забравената война 1912 – 1913. „Витамин Арт“. С. 2013 г., стр. 172 – 176.</ref> Два дена по-късно войводата Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България с думите „Братя, хвърляйте [[фес (шапка)|фесовете]], от днес сте вече свободни българи“.<ref>[http://novini.bansko.net/n-23116-Обръщение_на_Георги_Икономов_към_жителите_на_Банско,_по_случай_празника_на_града Обръщение на Георги Икономов към жителите на града по случай празника на града]</ref><ref>[http://bansko.bg/content/view/2473/22/lang,en/ Празнуване na 99-годишнината]</ref><ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-regioni/bansko_praznuva_svobodata_sas_slaveya_na_pirin-117732.html Банско празнува свободата със Славея на Пирин] standartnews.com</ref> Фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата.
 
За първи кмет (председател на общинската комисия) е избран [[Асен Тодев|Асен Ив. Тодев]], а членове на комисията са [[Лазар Гълъбов]] и [[Марко Ковачев]].<ref>Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77</ref>