Санта Кроче ин Джерусалеме: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 5x тире-числа, 2x заглавие-стил, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 23:
'''„Санта Кроче ин Джерусалеме“''' ({{lang-it|Santa Croce in Gerusalemme}}) е християнска католическа [[базилика]] в гр.[[Рим]], [[Италия]], разположена на хълма [[Есквилин]], южно от Латеранския дворец. Името на базиликата означава „Светия кръст в [[Йерусалим]]“, като е известна и с имената '''Базилика Елениана''' и '''Базилика Сесориана'''. Тя е една от [[седемте поклоннически църкви в Рим]]. В нея се пазят откритите през 1492 г. зазидани в стените останки от [[Животворен кръст|Животворния Кръст]].
 
== История ==
[[File:La basilique Sainte-Croix-de-Jérusalem (Rome) (5988359555).jpg|thumb|left|200px|Реликвите на базиликата]]
Първата постройка на мястото на съвременната църква, е Дворецът Сесориано, принадлежащ на Света Елена Августа, майката на император Константина I. В началото на IV век, когато християнската религия престава да бъде пресладвана, по заповед на Елена главната дворцова зала е превърната в християнски храм, а близките жилищни помещения, са превърнати в капели.
 
През VIII век, базиликата е преустроена от папа [[Григорий II (папа)|Григорий II]] (715- – 731) и папа [[Адриан I]] (772- – 795).
 
През ХІІ век, по време на понтификата на папа [[Луций II]] (1144- – 1145), Базилика Елениана е трансформирана в настоящата трикорабна базилика скамбанария в романски стил. Вътрешното пространство на новия храм е разделено на три нефа (кораба), построена е и висока камбанария и величествен портал, който не е запазен до наши дни. Своят настоящ ц[[барок]]ов облик храмът придобива през XVII—XVIII век, при папа [[Бенедикт XIV]], който прокарва улици, свързващи базиликата с Латеранския дворец и с базиликата [[Санта Мария Маджоре]]. Реставрационните работи в базиликата се осъществяват от Пиетро Пасалакуа и Доменико Грегорини, които построяват новата барокова фасада от [[травертин]] с разкошен фронтон.
 
== Интериор ==
[[File:Santa Croce in Gerusalemme (Rome) - interior.jpg|thumb|250px|Интериор]]
В апсидата има интересни стенописи от XVII век на Антониацо Романо. В базиликата се съхраняват и множество християнски светини. В Капелата на Светите реликви, се пазят останки от Животворния кръст, открити в Йерусалим, по времето на императрица Елена; два шипа от трънения венец на Христос; пръстът на свети апостол Тома, който той слага върху раните на Спасителя, за да се увери в неговото възкресение; един от гвоздеите, с които е разпънат Христос; табелата с надписа [[INRI]] от Кръста на разпятието, а също и частица от кръста, на който редом с Христос е разпънат благоразумният разбойник Дисмас.
 
== Литература ==
* Raimondo Besozzi, ''La storia della Basilica di Santa Croce in Gerusalemme'', Roma, Generoso Salomoni, 1750.
* Marie-Théodore de Busierre, Les sept basiliques de Rome, T.ІІ,, Paris, Jacques Lecoffre, 1846, pp. 157- – 178.
* Paolo Coen, ''Le Sette Chiese'', Rome, Newton Compton, 1999.
* {{cite book | last = Belkin | first = Kristin Lohse | title = Rubens | pages=63–663 – 6 | publisher = Phaidon | location = Oxford Oxfordshire | year = 1998 | isbn = 0-7148-3412-2 }}
 
== Външни препратки ==