Арсений Бигорски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
При неговото управление манастирът се превръща в духовен център на християнските села от Миячията, около който се върти целият им обществен живот.<ref name="Столб на македонската преродба"/> На седмата година от управлението му - в 1814 година, Арсений започва изграждането на конака от североизточната страна, известен като Горни Палат. В този комплекс се намират монашките килии и игуменската одая. На 12 април 1820 година започва да се строи манастирската трапезария, която се състои от приземие и два ката.<ref name="Столб на македонската преродба"/> Трапезарията е цялостно изписана.<ref name="Бигорски манастир"/>
Арсений поръчва в Елбасан балдахин за олтара на католикона,<ref name="Доситеј 346"/> а в 1834 година плаща резбите за иконостаса - дело на тайфата на [[Петър Филипов]], едно от най-красивите произведения на българското резбарско изкуство, работено от 1830 до 1835 година. Арсений поръчва и шандани за църквата от Зографския манастир.<ref name="Доситеј 346"> Сдобива се и със султански ферман до казата Река, с който се забранява на местните власти да пречат на манастира да бие камбаните.<ref name="Доситеј 346">
В 1833 година игумен Арсений купува маслинови насаждения в [[Елбасан]], къща в [[Гостивар]], инвестира в манастирския метох в [[Райчица]] с купуване на лозе, градини, изгражане на чешми и оправяне на двора.<ref name="Столб на македонската преродба"/> В манастирския имот в 1835 година е изграден храмът „[[Свети Георги (Райчица)|Свети Георги]]“ В 1837 година започва да поддържа контакти с Княжество Сърбия.<ref name="Доситеј 346"/>
Умира на 27 юни 1839 година.<ref name="Столб на македонската преродба"/>
| |||