Арсений Бигорски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 8:
| починал-място =
}}
[[Файл:Letter from Bigor Monastery to Zograf Monastery 1834.pdf|дясно|мини|250п|Писмо на бигорското братство до Зографския манастир, подписано от игумен архимандрит Арсений, 1834 г.]]
'''Арсений Димев'''<ref name="Доситеј 346"/> е български духовник от началото на ΧΙΧ век, архимандрит, игумен на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“]]. Арсений е игуменът, при който манастирът постига небивал просперитет.<ref name="Бигорски манастир">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bigorski.org.mk/igumen/stari-igumeni/ | заглавие = Бигорските стари игумени | достъп_дата = 2017-11-13 | издател = Бигорски манастир }}</ref><ref name="Доситеј 346">{{cite book |title= Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ - В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво |last=Јеромонах Доситеј (Талески) |first= |authorlink= |coauthors= |year=2015 |publisher=Бигорски манастир |location= |isbn= |pages= 346 |url= https://bigorski.org.mk/wp-content/uploads/2018/03/nauchni-prilozi.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
 
Line 15 ⟶ 14:
 
При неговото управление манастирът се превръща в духовен център на християнските села от Миячията, около който се върти целият им обществен живот.<ref name="Столб на македонската преродба"/> На седмата година от управлението му - в 1814 година, Арсений започва изграждането на конака от североизточната страна, известен като Горни Палат. В този комплекс се намират монашките килии и игуменската одая. На 12 април 1820 година започва да се строи манастирската трапезария, която се състои от приземие и два ката.<ref name="Столб на македонската преродба"/> Трапезарията е цялостно изписана.<ref name="Бигорски манастир"/>
[[Файл:Ferman to kaaza of Reka.jpg|дясноляво|мини|250п|Ферман до каазата Река, с който се позволява на Бигорския манастир да бие камбаните, 1838 г.]]
[[Файл:Letter from Bigor Monastery to Zograf Monastery 1834.pdf|дясно|мини|250п|Писмо на бигорското братство до Зографския манастир, подписано от игумен архимандрит Арсений, 1834 г.]]
Арсений поръчва в Елбасан балдахин за олтара на католикона,<ref name="Доситеј 346"/> а в 1834 година плаща резбите за иконостаса - дело на тайфата на [[Петър Филипов]], едно от най-красивите произведения на българското резбарско изкуство, работено от 1830 до 1835 година. Арсений поръчва и шандани за църквата от Зографския манастир.<ref name="Доситеј 346"> Сдобива се и със султански ферман до казата Река, с който се забранява на местните власти да пречат на манастира да бие камбаните.<ref name="Доситеј 346"/>