Разлика между версии на „Терористични актове в България (1984 – 1987)“

м
Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (- до този момент. + дотогава.))
м (Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени)
В периода [[1984]] – [[1987]] г., в хода на т.нар. [[Възродителен процес]], в [[България]] са разкрити 42 нелегални протурски групи; извършени са терористични актове и [[саботаж]]ни акции.
 
Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм – атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.<ref>[http://www.librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=645&Itemid=2| „Възродителният процес“ от 1984 – 1989 г. Част 1]</ref> Според следствието на Държавна сигурност само 1 група, разкрита с делото за оперативна разработка ''„Мерзавците“'', извършва многобройни убийства с атентати. По нейната тактика – 2 терористични атаки с по 2 едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.
 
Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред хотел „Интернационал“ в курорта „Златни пясъци“, палежите на групата на ''„Кърлежите“'' и саботажите на ''„Хлебаровската“'' диверсионна група, са извършени само от групата, разкрита със споменатата оперативна разработка. Това сочат документите на Главното следствено управление.
Съществува недоказана версия, според която самата „Държавна сигурност“ / МВР организира и извършва атентатите, за да оправдае т. нар. Възродителен процес – на преименуване и репресии над българските турци. Към момента на извършването и разследването на нападенията за тях няма абсолютно никаква официална информация. Данните, както са водени от „Държавна сигурност“, са публикувани едва след падането на комунистическия режим на БКП.
 
== Акции преди терористичните актове ==
* През пролетта на [[1983]] г. е създадена група от 3 терористи и помагач. Предишните им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния глава [[Тодор Живков]], министъра на вътрешните работи ген.-полк. [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]] и държавни органи и институции (14.06.1976 – 31.05.1983). До ликвидирането на групата на 13 август 1987 г. тя продължава тази практика, като я разширява, включвайки [[Главно мюфтийство|Главното мюфтийство]] и [[Джамия|джамийски]] настоятелства.
* На [[6 септември]] 1983 г. са опожарени 750 декара гора при яз. „[[Камчия]]“. Разхвърляни са пропагандни листовки.
На 13 август 1987 г. са арестувани 2-ма от терористите, а на 19 август същата година е задържан 3-ят от групата. Задържан е и техен помагач, осигурил отровата, излята във вододайната зона, брат на единия терорист. Арестувани са също 3 съпричастни към разследването.
 
През 1987 г. е арестуван и [[Ахмед Доган]], който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове <ref>[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=283&t=27894| Ахмет Доган е осъден за организирането на Атентат на гара Буново]</ref>, няма безспорни данни.
 
На 25 април 1988 г. 3-ма терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от [[Държавния съвет на НРБ]] и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвор, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на [[Желю Желев]] и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност 1 получава 2 години затвор, а 2-ма – по 1 година лишаване от свобода.
 
== Други терористични актове и саботажи ==
* Протурската терористична група ''„Кърлежите“'' запалва горски масиви и обществени сгради.
 
* В края на 1986 г. е опожарена балирана слама в района на [[Провадия]].
 
* На [[7 юли]] [[1987]] г. 2 деца – Дарин Христов (на 12 г.) и Николай Петков (15) от Добрич са отвлечени със синя кола марка "Лада" със силистренски регистрация от 3 протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дуловското село Чернолик, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско Те са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати придобити от военно поделение където Орлин служи, успяват да взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал“ в курорта [[Златни пясъци]] и раняват 3 души – 2 чужди летовници и българин. Те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в [[Странджа]] засада на един завой край село Изгрев до Мичурин частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани и се взривяват в колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното – тежко и остава инвалид, 2 терористи са убити от взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.<ref>[http://socbg.com/2014/01/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%83-%D0%BD%D0%B0.html| Протурските терористични актове у нас от средата на 80-те]</ref>
 
* Август 1987 г. – до [[10 август]] са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта [[Слънчев бряг]]. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.
 
== Изводи и последствия ==
Координирана терористична атака с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична дотогава. Ударите са планирани като мощни „слепи“ атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.
 
През 5-те години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (загиналите) са 29 души – жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г., 7 души (включително 2 деца) при атентата на гара Буново, 3 осъдени на смърт през ноември 1988 г. и разстреляни, 9 протестиращи и войник в периода 19 – 27 май 1989 г.
 
== Източници ==
<references/>