Фотон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 4x нов ред, 4x тире-числа, 2x тире, 2 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor) |
||
Ред 16:
| [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитно]]
}}
'''Фотон''' ({{lang-el|на=от
Освен енергия фотонът има [[Импулс (механика)|импулс]] и [[Поляризация (вълни)|поляризация]]. Той следва законите на квантовата механика, което значи, че тези характеристики нямат ясно определени стойности за даден фотон. По-скоро те се определят от вероятността да бъде измерена известна поляризация, позиция или импулс. Например, въпреки, че фотон може да възбуди дадена молекула, често е трудно да се определи предварително коя точно.
Ред 23:
Идеята за фотоните намира приложение в много области като например във [[фотохимия]]та и при микроскопи с висока разделителна способност.
== История ==
=== Теоретично предсказване ===
[[Картинка:Fog-laser.jpg|мини|ляво|Лазерни ефекти в мъгла]]Идеята за квантовия характер на излъчването и поглъщането на електромагнитна енергия е въведена за първи път от [[Макс Планк|Планк]] в [[1900]] година за обяснение на топлинното излъчване на [[абсолютно черно тяло]]. Името ''фотон'' дава американският физикохимик [[Гилберт Нютон Люис]]<ref name="Lewis1926">{{cite journal | last=Lewis | first = GN | authorlink = Gilbert N. Lewis | title = The conservation of photons|journal = [[Nature (journal)|Nature]] | year = 1926 | volume = 118 | pages = 874–875}}</ref> през [[1926]] година. Съвременната теория за фотона е разработена от [[Алберт Айнщайн]] <ref name="Einstein1905">{{cite journal | last = Einstein | first = А | authorlink = Albert Einstein | year = 1905 | title = Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt (trans. A Heuristic Model of the Creation and Transformation of Light) | journal = Annalen der Physik | volume = 17 | pages =
Концепцията за фотона допринася за много нови теории и открития ([[лазер]]а, [[кондензация на Бозе-Айнщайн|кондензацията на Бозе-Айнщайн]], [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]]), както и практически приложения във [[фотохимия]]та и компютърната томография.
Ред 35:
През [[1922]] г. [[Артър Холи Комптън|Артър Комптън]] наблюдава, описва, и теоретически обосновава ефекта (по-късно наречен [[ефект на Комптън]]) на изменение на [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на рентгеновите лъчи вследствие разсейване от свободни [[електрон]]и. С това експериментално е доказано съществуването на фотона. Впоследствие [[Валтер Боте|Боте]] и [[Ханс Гайгер|Гайгер]] провеждат опит, който се оказва доказателство на откритието на Комптън. Опитът се състои в това, че на всеки избит фотоелектрон (тоест слабо свързан електрон, избит от фотон, обикновено от някоя от горните Борови орбити) трябва да съответства разсеян фотон, чиято дължина на вълната е различна от първоначалната. Тази дължина на вълната е свързана с Комптъновата, а ъгълът, който траекторията на фотона сключва с избития електрон, е определен от формула, която Комптън извежда теоретично. Опитната постановка се състои в това, че регистрирайки избит фотоелектрон ние трябва да сме предвидили според горе дадената зависимост на Комптън къде (под какъв ъгъл) и с каква честота (дължина на вълната) трябва да регистрираме еластично разсеян фотон. Опитът, който е проведен отлично, отговаря на зависимостта дадена от Комптън, като в 99% на всеки регистриран фотоелектрон съответства очакваният фотон. Опитът е известен като [[опит на Боте-Гайгер]] ([[1925]]). За това си откритие Комптън получава [[Нобелова награда]].
== Характеристики ==
=== Енергия ===
[[Енергия]]та на фотона е неговата главна характеристика. Във вакуум той се движи със скоростта на светлината и [[енергия]] му е <math>E \!</math>, а [[Импулс (механика)|импулс]]ът му <math>p \!</math>. Те зависят от неговата [[честота]] <math>\nu \!</math> или съответно [[дължина на вълната]] <math>\lambda \!</math>.
Ред 52:
където <math>\hbar = h/2\pi \!</math> е константата на Дирак или редуцираната [[константа на Планк]].
=== Маса ===
Масата на фотона в покой е равна на нула. На практика обаче не съществуват фотони в покой, тъй като това би означавало, че се намират в безкрайно плътна среда (с безкраен показател на пречупване).
Line 59 ⟶ 60:
=== Интензитет ===
Интензитетът на електромагнитната вълна зависи от броя на нейните фотони, които преминават за единица време през единица площ от равнина, перпендикулярна на посоката на разпространение на фотоните (при [[кохерентност|кохерентни]] плоски вълни) или от повърхността на сфера с център излъчващото тяло (при радиално излъчване)
=== Символично представяне ===
Line 69 ⟶ 70:
* [[Електромагнитно излъчване]]
* [[Електромагнитен спектър]]
== Източници ==
Line 78 ⟶ 76:
</div>
{{Списък елементарни частици}}
[[Категория:Бозони]]
| |||