Храна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени |
|||
Ред 56:
== Хранителни източници ==
[[
Почти всички видове храна са от растителен или животински произход. [[Житни]]те съставляват основната храна, осигуряваща повече от хранителната енергия от всички други култури в световен мащаб. [[Пшеница]], [[царевица]] и [[ориз]] – с всичките си форми – съставляват 87% от всички житни култури по света.<ref name="prodstat">{{cite web |url=http://faostat.fao.org/site/567/DesktopDefault.aspx |title=ProdSTAT |work=FAOSTAT |accessdate=2008}}</ref>
Ред 62:
=== Растения ===
[[
Много [[растение|растения]] или растителни части се използват като храна. Съществуват над 2 000 растителни вида, които се отглеждат за храна, като много от тях имат по няколко различни [[сорт]]а, а някои като например ябълката даже стотици културни сорта разработени за различни вкусове и видове използване.<ref>McGee, 253.</ref>
Ред 75:
=== Животни ===
[[
Животните се използват като източник на храна директно или индиректно чрез различни свои продукти. [[Месо]]то е пример за директно използване на животните за храна. То се добива от [[мускул]]ите на животните. Вътрешните органи ([[карантия]]) и кожата също са хранителен източник. Животински продукти използвани от хората за храна включват [[мляко]], произведено от [[млечна жлеза|млечните жлези]], което в много култури се ползва директно за пиене или за производството на различни продукти (сирене, [[Краве масло|масло]], извара и други). В допълнение птиците и други животни снасят [[яйце (храна)|яйца]], използвани за ядене, а произвеждания от [[пчела|пчелите]] [[Пчелен мед|мед]], се използва за подсладител и храна на много места по света. В много култури, включително и в България за консумация се ползва и животинската [[кръв]]. У нас от нея се приготвя [[кървавица]], по света се използва за сгъстяване на сосове, като лечебно средство, във времена на [[глад]], както и за направа на специални наденички подобни на кървавицата.<ref>Davidson, 81 – 82.</ref>
Ред 90:
== Безопасност на храните ==
[[
Хранителните неразположения, широко известни като „хранително натравяне“, се причиняват от [[бактерии]], [[токсин]]и, [[вирус]]и, [[паразит]]и и [[прион]]и. Приблизително седем милиона хора загиват вследствие на хранителни натравяния всяка година, а десет пъти повече страдат от по-леки нефатални форми.<ref name=MedlinePlus>[[National Institute of Health]], MedlinePlus Medical Encyclopedia</ref> Двете основни причини за хранителните неразположения са замърсяването на готова за консумация храна с друга не третирана храна или неправилен температурен контрол. По-рядко, остра реакция може да се причини от химически замърсявания по храната, резултат например от неправилно съхранение или употребата на неподходящи за третиране на храната миещи агенти и дезинфектанти. Храната също така може да бъде замърсена с редица най-различни предмети (наричани „чуждо тяло“) по време на отглеждането, обработката, пакетирането, търговията и готвенето. Тези чужди тела могат де включват паразити и техните изпражнения, косми и козина, цигарена пепел, дървени стърготини и много други. Възможно е и някои видове храна да се замърсят при съхранение в неподходящи съдове като съдове с оловно покритие.
Ред 178:
* [[Хранене]]
* [[Храносмилане]]
* [[Хранително-
== Източници ==
Ред 187:
* McGee, Harold. ''On Food and Cooking: The Science and Lore of the Kitchen''. New York: Simon and Schuster, 2004. ISBN 0-684-80001-2.
* Davidson, Alan. ''The Oxford Companion to Food''. 2nd ed. UK: Oxford University Press, 2006.
* Международен пакт за икономически, социални и културни права (ООН, 16-12-1966)
{{храна-мъниче}}
{{кухня}}
[[Категория:Храни| ]]
[[Категория:Кухня]]
|