Агапий Врачански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без запетая между месец и година; козметични промени
Ред 14:
Агапий е роден в [[солун]]ското село [[Колиндрос|Колиндър]] около 1790 година.<ref>[http://1dim-kolindr.pie.sch.gr/vratsis.htm Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος]</ref> Според Зина Маркова вероятно е българин.<ref name="Маркова 57">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=57 |url= |accessdate=}}</ref> Назначен е за врачански епископ в 1833 година. Епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.<ref name="Маркова 57"/>
 
В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща [[Анастасия Димитрова]] в [[Калоферски манастир „Въведение Богородично“|Калоферския девически манастир]] да се учи при [[Райно Попович]] от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от Димитрова в [[Плевен]]. След това подпомага и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.<ref name="Маркова 57"/><ref>„Спомен за началото. Зората на девическото образование в България“, в: „Учителско дело“, Година XCXIX Брой 24 (3578), 29 юни, 2006 г.</ref> Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.<ref>[http://1dim-kolindr.pie.sch.gr/vratsis.htm Ο Επίσκοπος Βράτσης Αγάπιος]</ref> В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „[[Възнесение Господне (Враца)|Възнесение Господне]]“.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 29.</ref> Подпомага и разпространяването на преводите на [[Райно Попович]].
 
Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на [[Димитраки Хаджитошев]] Александър, Замфираки и Теодораки.<ref>История на България, том 5, София 1985, стр. 320.</ref><ref>[http://liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm Борис Йоцов. „Петко Рачев Славейков“]</ref><ref>[http://liternet.bg/publish17/iu_trifonov/izbrani/spomenite.htm Юрдан Трифонов. „Спомените на П.Р.Славейков за първото му затваряне и първата му песен против гръцките владици“]</ref> В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва [[Петко Славейков]] да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.<ref name="Маркова 141">{{cite book |title= Българското църковно-национално движение до Кримската война |last=Маркова |first=Зина |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 141 |url= |accessdate=}}</ref>
Ред 28:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Български духовници от Македония]]
[[Категория:Врачански епископи]]