Съюз на демократичните сили: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 63:
На [[3 януари]] [[1997]] г. започват демонстрации на СДС срещу опитите на БСП да състави ново правителство. През нощта на [[10 януари]] разгневена тълпа щурмува и подпалва сградата на [[Народното събрание]], но силите за сигурност разпръсват протестиращите. Кризата е преодоляна с активното посредничество на новоизбрания президент [[Петър Стоянов]], който е в постоянен контакт с министъра на вътрешните работи [[Николай Добрев]], на когото е възложено да състави ново правителство. На [[4 февруари]] Добрев връща мандата, отказвайки се от съставяне на правителство. Парламентът е разпуснат, назначено е служебно правителство начело със [[Стефан Софиянски]] и са насрочени предсрочни парламентарни избори за [[19 април]] [[1997]] г.
 
На конференция, проведена на 14 и 15 февруари 1997 г., СДС променя своя статут и се превръща в единна партия с изборни органи.<ref>Bulgaria Online: [http://www.online.bg/politics/who/parties.htm#sds| Парламентарни политически сили в България]</ref>. Тази реформа води до сериозни сътресения в коалицията, където на партиите основателки на СДС, които са 15 на брой, се отрежда позицията на „присъдружни организации". Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно, защото засилва централизираното ръководство на организацията, създава условия за еднолични решения, пренебрегва ролята на местните организации. Същевременно стеснява избирателната база на СДС, освобождава политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра и превръща довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти<ref name = SDS>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sds.bg/about/history | заглавие = История на СДС | достъп_дата = 26 март 2015 }}</ref>.
 
През април 1997 оглавяваната от СДС коалиция [[Обединени демократични сили]] (ОДС) успява да спечели пълно мнозинство и образува правителство – първото след 1989 г., което изкарва пълния си мандат.