Война в Ирак (2003): Разлика между версии

| резултат = Победа на коалицията водена от САЩ, падане на режима на [[Садам Хюсеин]], последвано от неговото залавяне и [[екзекуция]], американска [[окупация]], иракски въстания, гражданска война, политическа нестабилност, повишаване на броя на американските военни в страната, коалицията се изтегля, Ирак поема контрол върху управлението (към [[2013]])

| страна1 = Държавите от Коалицията:

| командир1 =

| сила1 = ~300 000 по време на първите битки, около 1500 танка, 50 000 към август 2010<br> ~675 000 (Иракска армия и полиция)<br> ~160 000 частни наемници

| сила2 = ~375 000 по времето на армията на Саддам<br> над 70 000 бунтовници (2007), в момента между 1,500 и 5,000 (2013)<br> около 1 000 бойци на Ал Кайда (2013)<br> между 4 и 8 000 кюрди (ПКК|Кюрдска работническа партия]]

 

== Оръжията за масово унищожение ==

 

Още преди началото на войната водещият операцията на оръжейните инспектори на [[Организация на обединените нации|ООН]] в [[Ирак]] Ханс Бликс споделя пред няколко водещи медии, че не вярва режимът да е в състояние да поддържа програми за разработка на оръжия за масово унищожение. Няколко месеца след началото на окупацията той вече се съмнява, че в Ирак изобщо е имало такива оръжия, а в края на [[2004]] един от другите инспектори, Скот Ритър, казва че е абсолютно убеден, че в страната не е имало такива оръжия. На подобно мнение преди и по време на войната е и голяма част от международното общество, но [[САЩ]] продължават да подкрепят своята теза и твърдят, че имат неопровержими, но засега секретни доказателства за наличието на забранени оръжия.

 

=== Март – Април 2003 ===

В 3:30 българско време на [[20 март]] [[2003]] серия от силни експлозии разтърсва централен [[Багдад]]. В 4:15 [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] обявява, че е заповядал извършването на атаката, вярвайки че може да премахне [[Саддам Хюсеин]] още с първия удар. По заповед на [[Пентагонът]] са изстреляни 36 ракети „[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]“ и в бомби GBU-27, всяка с тегло от близо половин тон. Няколко часа по-късно иракската държавна телевизия пуска реч на президента, но американските информационни служби не могат да потвърдят, че Саддам е жив. Появяват се слухове, че той е загинал в първоначалната атака. Рано сутринта журналисти съобщават за няколко силни експлозии близо до съюзническите бази в северен [[Кувейт]]. По-късно става ясно, че иракските войски са изстреляли няколко ракети Silkworm, но така и не се установява дали те са били с обикновени бойни глави или не.

 

На [[21 март]] 2003 започва и мащабна сухопътна офанзива – [[Великобритания|британските]] сили прекосяват границата и стигат до малкия, но стратегически важен пристанищен град [[Ум Касър]], като успяват да завладеят част от него. Част от тях достигат на няколко километра от втория по големина иракски град [[Басра]], но не продължават напред. Американските сили доближават [[Насирия]], където очакват първата по-сериозна съпротива. Иракските войници запалват 7 петролни кладенца и няколко предварително приготвени канала, пълни с петрол – големите количества дим и високите температури често заблуждават термалните датчици на ракетите на американците. В 5 часа българско време започва и обещаната от коалиционните сили „невиждана в модерно време“ въздушна кампания. Официалното име на операцията е „Шок и Ужас“, което по-късно се превръща в нарицателно за всяка масирана въздушна бомбардировка, чиято цел е да всее страх в редиците на врага чрез демонстрация на сила и превъзходство. За по-малко от 1 час по Багдад са изстреляни над 320 ракети Томахоук, като според иракското министерство на информацията ранените са над 200 души. Късно вечерта в южен Ирак американските войници се натъкват и на първите гнезда на съпротива – иракчаните се бранят, използвайки 122 милиметрови оръдия, за да обстрелват позициите на съюзниците.

На [[22 март]] британските части достигат до предградията на Басра, където няколко часа водят ожесточена битка с танкове на иракската войска. По-късно британците се изтеглят обратно към Ум Касър. В Багдад продължават бомбардировките, но този път те са съсредоточени върху крайните квартали на столицата. На следващия ден битката за Басра навлиза в решителната си фаза – британски и американски части завладяват летището извън града и навлизат в крайните квартали. Американски войници навлизат в град Насирия, на около 360 километра южно от Багдад, където попадат на добре планирана засада. 16 войници са заловени, като по-късно иракската телевизия показва видео, на което се виждат 5 от тях, както и 4 тела в униформи. При друг инцидент близо до Насирия загиват 10 американски морски пехотинци – телевизия CNN излъчва кадри с колона от горящи американски бронирани коли и дори 1 унищожен танк M1 A1 Abrams.

 

Сутринта на 24 март американските [[ВВС]] провеждат операция срещу дивизия „Медина“ в областта на [[Кербала]]. Около 30 хеликоптера [[AH-64 Apache]] атакуват позициите на иракчаните, но срещат ожесточена съпротива, и само 2 от тях успяват да изпълнят задачите си. Една машина е свалена от вражески огън, но двамата и пилоти са спасени. В същото време [[Арабска Лига|Арабската Лига]] гласува резолюция, настояваща коалиционните сили незабавно и безусловно да се изтеглят от Ирак и да прекратят военните действия. Само една от 22-те страни членки гласува против решението – [[Кувейт]]. Събитията в южен Ирак продължават да се развиват с невероятни темпове – на 25-ти в Басра избухва бунт на шиитите срещу иракските войски. Силите на Саддам Хюсеин използват [[артилерия]], за да прекратят бунта, но не успяват. В същото време британските части започват да настъпват към центъра на града, макар и бавно. В [[Насирия]] американски войници откриват над 3&nbsp;000 маски и униформи, предназначени за ползване при наличие на химически оръжия във въздуха. Те се натъкват на зловещата находка в изоставена болница в покрайнините на града, където откриват и един танк [[Т-55]], както и множество муниции. Силни пясъчни бури затрудняват по-нататъшното придвижване на машините и армията е принудена да спре.

 

На [[27 март]] е завзет стратегически важният мост при [[Самава]]. 2 дни по-късно силна експлозия събужда столицата на [[Кувейт]] – [[Кувейт (град)|Кувейт Сити]]. Иракска ракета „Silkworm“ се взривява в хипермаркет в центъра на града, като по чудо няма жертви. По-късно през деня атентатор самоубиец, каращ жълто такси, се взривява близо до група американски войници, убивайки четирима и ранявайки над 10. Иракският вицепрезидент [[Таха Ясин Рамадан]] обявява, че народът ще използва всички възможни средства, за да спре инвазията на коалиционните сили. На [[1 април]] специални части спасяват американските войници, държани като заложници в Насирия от [[26 март]]. Информацията относно тяхното местоположение попада в ръцете на американското командване благодарение на иракски адвокат, който след края на войната получава зелена карта и заедно с цялото си семейство се премества да живее в САЩ.

 

В дните след падането на Багдад в столицата цари абсолютен хаос. По улиците върлуват въоръжени банди, които обират магазини, банки, правителствени сгради и дори [[Национален музей на Ирак|Националния музей на Ирак]]. До няколко седмици в града се възцарява сравнително спокойствие, но нанесените щети са твърде големи и градът не успява да се възстанови бързо. От музея липсват неопределен, но голям брой от 170&nbsp;000-те експоната, а твърденията на иракчани, че американските военни са охранявали министерството на петрола и министерството на вътрешните работи впоследствие се оказват вярни. Скоро агенти на [[ФБР]] пристигат в Ирак, за да помогнат при издирването на изчезналите артефакти. До края на 2004 г. музеят отново е отворен за посетители, а в рамките на постоянната изложба се намират почти 160 000 експоната. От останалите 10 000 все още липсващи едва няколко десетки са от основната колекция, но най-ценните екземпляри са намерени от американските агенти – голяма част от тях са върнати от крадците срещу парично възнаграждение и опрощаване на извършените престъпления. Най-ценните експонати са открити скрити от управниците на музея в тайници в централната иракска банка и в самия музей – вероятно те са били преместени там броени дни преди началото на войната.

 

С това проблемите с историческото наследство на Ирак не приключват – редица изтъкнати професори информират световната общественост, че на територията на древния град [[Вавилон]] американските ВВС са построили няколко хеликоптерни площадки, и заради мощните вибрации през лятото на [[2004]] са се срутили покрива на храма на Нинма и една от стените на храма на Набу, и двата от 6-ти век пр.н.е. В следвоенен Ирак често има и проблеми с електрозахранването, което кара много експерти да считат, че редица ценни артефакти, нуждаещи се от постоянно охлаждане или поддържане на специфични условия, са застрашени от унищожение.

 

=== Край на мащабните военни действия ===

На 1-ви май 2003 [[Джордж У. Буш]] каца на американския [[самолетоносач]] USS „Ейбрахъм Линкълн“ в [[самолет]] Lockheed S-3 Viking, където държи реч, обявявайки края на мащабните военни операции в Ирак. Опонентите на войната критикуват това събитие и го описват като твърде скъпо и напомнящо холивудски филм. Правителството се оправдава, че кацането на президентът със самолет е било необходимо, тъй като корабът е бил твърде далеч от брега. Впоследствие става ясно, че плавателният съд е бил достатъчно близо до брега, за да се стигне до него с хеликоптер, а броени часове преди прякото предаване капитанът го завърта, така че камерите да не видят брега на хоризонта. Една от другите причини тази реч да има толкова противници е огромният плакат „Мисията изпълнена“, който моряци разпъват на контролната кула на самолетоносача преди речта на президента – през лятото на 2003 в Ирак се появява партизанско движение, което до голяма степен обезсмисля ефектът от това мото. Въпреки официалното обявяване на края на мащабните военни действия, американската армия на няколко пъти провежда големи по размер операции – например през април 2004 срещу [[Армия на Мехди|Армията на Мехди]] в Южен Ирак или през ноември 2004 при обсадата на Фалуджа.

 

=== Съпротивата в Ирак ===

 

==== Шиитски екстремисти ====

===== Муктада ал-Садр =====

 

През август напрежението отново ескалира и Армията на Махди поема контрола върху градовете [[Кут]] и [[Куфа]]. След двуседмични боеве е обявено примирие, но по време на боевете загиват около 80 коалиционни войници и около 350 поддръжници на Садр. След този втори бунт Армията на Махди се оттегля в на практика контролираните от тях Наджаф и Кут и провежда мирни демонстрации в протест на присъствието на чужди войски на територията на Ирак.

 

След тези инциденти Садр продължава да поддържа своята армия като конвенционална сила. На изборите през 2005 г. неговата организация печели 32 места в новия парламент, което му дава сериозен глас при вземането на бъдещи решения. През 2007 г. напуска страната в посока към [[Иран]], най-вероятно поради сериозните проверки от страна на американските сили. При обиск на сграда в един от кварталите в Багдад войници откриват книга със записки, съдържащи конкретна информация, че Армията на Махди организира отряди с цял прогонване и сплашване на сунити от райони, където те доминират.

 

===== Организация Бадр =====

 

==== Мащаби на съпротивата ====

Въпреки че атаки срещу коалиционните сили има на цялата територия на Ирак, те са основно концентрирани в няколко района. В северните части това са градовете [[Мосул]], [[Киркук]] и [[Тал Афар]], в Централен Ирак всички градове в така наречения [[Сунитски триъгълник]], както и [[Бакуба]] и [[Триъгълникът на смъртта]], а в южните райони – [[Басра]], [[Наджаф]], [[Кербала]], [[Кут]] и [[Дивания]].

 

Точния брой на членовете на съпротивата не е известен, но се предполага, че те наброяват между 15 и 25&nbsp;000 бойци, подкрепяни от няколко пъти повече помощници. Сили на съпротивата контролират по-голямата част от западната провинция Ал Анбар, където броят на американските войници (около 20 000) е недостатъчен, за да се упражнява постоянен контрол върху градовете. Съпротивата държи градовете [[ал-Куаим]] и [[Самара (Ирак)|Самара]], както и големи части от [[Рамади]] и Бакуба. Най-големият бастион на противниците на окупацията беше [[Фалуджа]], където американските сили проведоха неуспешна операция през април 2004 г. При повторната обсада на града през ноември същата година по-голямата част от бунтовниците или напуснаха града, или бяха убити или пленени от коалиционните сили. При атаката цели квартали бяха почти напълно унищожени, а оттогава насам градът се намира в режим на ограничен достъп. Смята се, че преди втората обсада в града са се намирали между 2000 и 5000 бунтовници. Голям брой членове на съпротивата се намират и в [[Багдад]] (между 2000 и 4000), Самара (около 2000), Бакуба (1000) и Рамади (1000).

 

 

== Жертви ==

 

{| border=1 cellpadding=5 cellspacing=0 bordercolor=black

|-

|<ref>http://www.cnn.com/SPECIALS/2003/iraq/forces/casualties/</ref><ref>http://icasualties.org/oif/</ref>

|-

| Журналисти || най-малко 164 || <ref>http://icasualties.org/oif/journalist.aspx</ref>

|-

|}

 

Освен [[САЩ]], още 22 държави дават военни жертви в Ирак:

 

 

== Често използвани фрази ==

{{reflist}}

 

== Вижте още ==

* [[Война в Афганистан (от 2001)]]

[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Ирак)]]

[[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (английски език)]]

[[Категория:Президентство на Джордж Уокър Буш]]