Славянско въстание (983): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Въстания] |
|||
Ред 1:
[[Файл:Die-Lieps-17-XII-2007-13.JPG|дясно|мини|Езерото Липс, предполагаемо местонахождение на славянското средище [[Ретра]]]]
'''Славянското въстание''' или '''''Лютическо въстание''''' от [[983]] г. е [[въстание]] на [[славяни|славянските]] [[венди|вендски]] племена [[лютичи]] и [[абодрити]], живеещи източно от [[Елба|река Лаба]]. То е израз на тяхното противопоставяне спрямо [[християнизация]]та и включването им в [[Кралство Германия]] под короната на [[Император на Свещената Римска империя|Императора на Свещената Римска империя]].
== Предпоставки ==
След експанзията на [[Хайнрих I Птицелов]] и сина му [[Ото I]], приключили с [[Битка при Рехница|победата над вендите при Рехница]], на изток от германските земи е съдадено владението [[Саксонска източна марка]] под [[феодал]]ното управление на [[Геро I (Саксонска източна марка)|Геро Железни]]. След смъртта на последния през 965 това владение се разпада на по-малки части. За да подобри контрола над тези населявани предимно от славяни земи, Ото I основава [[епископ]]иите [[Бранденбургско епископство|Бранденбург]], [[Магдебургско архиепископство|Магдебург]] и [[Княжество-епископство Хафелберг|Хафелберг]], от които да се проведе активна мисионерска кампания по разпространение на християнството сред полабските славяни.
След смъртта на ''"Апостола на славяните"'' [[архиепископ]] [[Адалберт Магдебургски]] той е наследен от [[Гизелхер фон Магдебург|Гизелхер]]. Последният има императорската подкепа, но не и одобрението на собствената си енория, като [[лютичи]]те дори опитват да го убият. [[Ото II]] е на военна кампания в Италия, от която така и не се завръща, оставяйки малолетния си наследник [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] под опеката на [[консорт]]ите си [[Теофано Склирина]] и [[Аделхайд Бургундска]]. Този политически смут изглежда удобен за славянските князе и вождове и през лятото на 983 г. те въстават в [[Ретра]].
== Ход на въстанието ==
В Саксонската източна марка лютичите прогонват църковните и политическите представители на централната власт. Епископските седалища в [[Бранденбург]] и [[Хавелберг]] са превзети, манастирът [[Калбе (Милде)|Калбе]] - ограбен. Според съвременника на събитията [[Титмар Мерзебургски]] към бунта на лютичите скоро се присъединяват [[ободрити]]те от епископия [[Олденбург ин Холщайн]], които през 983 г. дори нападат [[Хамбург]]. Набързо събраната [[Саксония (херцогство)|саксонска войска]]След като успешно задържа славяните отвъд Елба, но последните необезпокоявани овладяват териториите източно от реката, включващи [[Северна марка|Северната]] (отнета от [[Дитрих фон Халденслебен]]) и [[Билунгска марка|Билунгската марки]].
[[Лужица]] и [[сорби|сорбските]] марки [[Маркграфство Майсен|Майсен]], [[Маркграфство Мерзебург|Мерзебург]], [[Маркграфство Цайц|Цайц]] не
== Последствия ==
Славянското въстание почти напълно спиране на заселването на немци на изток за следващите 200 години. Едва след [[Кръстоносен поход против славяните|Кръстоносният поход против славяните]] [[Албрехт I фон Бранденбург|Албрехт Мечката]] и [[Хайнрих Лъв]]а възстановяват немският контрол на изток от Елба, създавайки [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]].
== Източници ==
| |||