Славянско въстание (983): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Moyenne1.jpg |
Wappen Bistum Havelberg.png |
||
Ред 2:
{{Военен конфликт
| име =
| конфликт = [[Немско разселване на изток]]
| картинка =Die-Lieps-17-XII-2007-13.JPG
Ред 9:
| място = [[Саксонска източна марка]]
| територия = [[Кралство Германия]]
| резултат = Германия губи контрол над Източносаксонската марка за два века
| страна1 = [[Файл:Kolovrat out of Slovanske-symboly (cropped).jpg|15 п]] [[Лютичи]]{{Br}} [[Файл:Kolovrat out of Slovanske-symboly (cropped).jpg|15 п]] [[Ободрити]]
| страна2 = [[Файл:Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg|20px]] [[Свещена Римска империя]]{{Br}}• [[Файл:Coat_of_arms_of_Lower_Saxony.svg|15 п]] ''[[Саксония (херцогство)|Саксония]]''{{Br}}• [[Файл:Wappen Bistum Brandenburg.png|15 п]] ''Бранденбург''{{Br}}• [[Файл:Wappen Bistum Havelberg.png|15 п]] ''Хафелберг''{{Br}}• [[Файл:Wappen Erzbistum Magdeburg.png|15 п]] ''Магдебург''
| командир1 =
| командир2 =
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 =
| жертви2 =
| бележки =
}}
'''Славянското въстание''' или '''''Лютическо въстание''''' от [[983]] г. е [[въстание]] на [[славяни|славянските]] [[венди|вендски]] племена [[лютичи]] и [[
== Предпоставки ==
След експанзията на [[Хайнрих I Птицелов]] и сина му [[Ото I]], приключили с [[Битка при Рехница|победата над вендите при Рехница]], на изток от германските земи е съдадено владението [[Саксонска източна марка]] под [[феодал]]ното управление на [[Геро I (Саксонска източна марка)|Геро Железни]]. След смъртта на последния през 965 това владение се разпада на по-малки части. За да подобри контрола над тези населявани предимно от славяни земи, Ото I основава [[епископ]]иите [[Бранденбургско епископство|Бранденбург]], [[Магдебургско архиепископство|Магдебург]] и [[Княжество-епископство Хафелберг|Хафелберг]], от които да се проведе активна мисионерска кампания по разпространение на християнството сред полабските славяни.
Ред 26:
След смъртта на ''"Апостола на славяните"'' [[архиепископ]] [[Адалберт Магдебургски]] той е наследен от [[Гизелхер фон Магдебург|Гизелхер]]. Последният има императорската подкепа, но не и одобрението на собствената си енория, като [[лютичи]]те дори опитват да го убият. [[Ото II]] е на военна кампания в Италия, от която така и не се завръща, оставяйки малолетния си наследник [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] под опеката на [[консорт]]ите си [[Теофано Склирина]] и [[Аделхайд Бургундска]]. Този политически смут изглежда удобен за славянските князе и вождове и през лятото на 983 г. те въстават в [[Ретра]].
== Ход на въстанието ==
В Саксонската източна марка лютичите прогонват църковните и политическите представители на централната власт. Епископските седалища в [[Бранденбург]] и [[Хавелберг]] са превзети, манастирът [[Калбе (Милде)|Калбе]] - ограбен. Според съвременника на събитията [[Титмар Мерзебургски]] към бунта на лютичите скоро се присъединяват [[ободрити]]те от епископия [[Олденбург ин Холщайн]], които през 983 г. дори нападат [[Хамбург]]. Набързо събраната [[Саксония (херцогство)|саксонска войска]]
[[Лужица]] и [[сорби|сорбските]] марки [[Маркграфство Майсен|Майсен]], [[Маркграфство Мерзебург|Мерзебург]], [[Маркграфство Цайц|Цайц]] не се включват във въстанието. За да подчинят отново територията след 985 г. имперските принцове в съюз с полските князе [[Мешко I]], а по-късно и [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I]], предприемат няколко ежегодни, но безуспешни военни похода. През 1003 г. крал [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] сключва съюз с лютичите и от 1004 г. води войни вместо с тях с бившия му съюзник Херцогство Полша на Болеслав I. По този начин славянско-езическото управление на лютичите се запазва до XII век.
| |||