Свиленград: Разлика между версии

}}

 

 

== География ==

 

В [[климат]]ично отношение Свиленград и околността му до [[Харманли]] спадат към преходноклиматичната средизимноморска област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:

* юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната [[континентална област]].

 

 

Свиленградският район се очертава като един от най-топлите в България, характеризиращ се със сухо и горещо [[лято]] и топла и дъждовна [[зима]]. Друго благоприятно обстоятелство от [[селско стопанство|селскостопанско]] гледище тук са редките късни пролетни застудявания и [[слана|слани]] или също редките ранни есенни мразове и слани. Свободният от застудявания и слани период през годината е сравнително най-дълъг. В Свиленградско няма бързи и крайни промени във времето.

 

=== Римски период ===

Немалко свидетелства са останали и от времето на римската епоха. При днешния Свиленград е имало римска крайпътна станциия (лат. mansio), а на хълма Хисарлъка доскоро са личали стените на антично укрепление.<ref name=":0" /> Споменава се във всички римски пътеводители като '''Бурденис''', '''Бурдипта''' или '''Бурдиста'''. В [[Пойтингерова карта|Пойтингеровата карта]] се описва с името ''Burdenis'', поставено на 20 римски мили (ок. 30 km) от Адрианопол.<ref>Tabula Peutingeriana, В: {{Cite book|location = София|year = 1958|volume = 1|publisher = БАН|editor = Борис Геров|page = 21|url = http://promacedonia.org/libi/1/gal/1_021.html|title = ЛИБИ}}</ref> В [[Итинерариум на Антонин|Антониновия пътеводител]] се споменава като ''Burdipta'' на 22 римски мили (ок. 31 km) от Адрианопол.<ref>Itinerarium Antonini Augusti, В: {{Cite book|location = София|year = 1958|publisher = БАН|volume = 1|page = 29|url = http://promacedonia.org/libi/1/gal/1_029.html|editor-last = Геров|editor-first = Борис|title = ЛИБИ}}</ref> В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, в което наименова селището като ''Burdista''.<ref>Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: {{Cite book|title = ЛИБИ|location = София|year = 1958|volume = I|publisher = БАН|page = 41|url = http://promacedonia.org/libi/1/gal/1_041.html}}

</ref>

Районът бил оживен кръстопът и арена на непрестанни войни и след създаването на [[Първо българско царство|българската държава]]. При [[хан Крум]] (803 – 814 г.) българските войски често са опустошавали райони на империята, според триумфалните колони от Плиска за превземането на крепостите Скутарион (дн. с. [[Щит (село)|Щит]]), Проват и др.<ref name=":1">{{Cite journal|last = Успенский|first = Ф.И.|title = Надписи староболгарские: колонны с именами городов; надписи с фрагментами договоров; надписи исторического содержания; фрагменты надписей разного содержания и происхождения|journal = Абоба-Плиска. Материалы для болгарскихъ древностей. ИРАИК|year = 1905|volume = 10|location = София|page = 173|url = http://www.byzantium.ru/library/IRAIK_10.pdf|accessdate = 2014-04-26}}</ref><ref name=":2">{{Cite journal|last = Бешевлиев|first = Веселин|title = Първобългарски надписи|journal = Годишник на Софийския университет, ИФФ|location = София|year = 1934|volume = 1|issue = 21|page = 17}}</ref>

 

 

{{цитат|... [от Бога] архонт. дядо ми Крум ... [Ом]уртаг баща ми като направи 30-годишен мир добре живя с гърците и отначало [и аз] добре живях, но гърците опустошиха земите ми и архонтът Маламир, като управляваше с кавхан Исбул, отиде срещу гърците и крепостта Проват и крепостта Бур.. и земите на гърците... и направи всичко славно и дойде до Филипопол и [...] и тогава кавхан Исбул заедно с преславния архонт се срещна с... [...] |Маламирова летопис}}

 

На път за Цариград оттук са преминавали и са отсядали известни български революционери, просветни дейци и възрожденци – [[Георги Раковски]], [[Петко Славейков]], [[Христо Г. Данов]], [[Драган Цанков]], [[Константин Величков]]. В града е идвал и [[Васил Левски]]. Тук през 1871 г. той основал таен революционен комитет. На 8 януари 1878 г. в Свиленград влизат руските войски, командвани от генерал [[Александър Струков]]. Година по-късно след [[Берлински договор|Берлинския договор]] градът е оставен под турска власт.

34 години по-късно, по време на [[Балканска война|Балканската война]], Свиленград е освободен и преминава отново в пределите на България. Това става на 5 октомври 1912 г., след като българската войска превзема връх [[Шейновец]] в [[Родопи]]те. По време на Балканската война край Свиленград е оборудвано първото дотогава военно летище.

 

Поставен на площад „Свилена“, [[гранит]]ният паметник почита паметта на над 100 загинали във войните герои от Свиленград и общината.

 

През 2008 г. в Свиленград е открит от президента на България първият паметник на героите от щурма на Одрин, изграден изцяло с дарения, имената на загиналите 1986 офицери и войнишки чинове са изписани със златни букви върху черни гранитни плочи увенчани с кръста за храброст. В града има и паметник на поручик [[Христо Топракчиев]], първият български военен летец, загинал при изпълнение на служебния си дълг при злополука на 19 октомври 1912 г. в първите дни на Балканската война. Представлява модел на реактивен боен самолет с паметна плоча.

 

== Известни личности ==

;Родени в Свиленград

* [[Александър Кипров (революционер)|Александър Кипров]] (1881 – 1931), български революционер

* Александър Попмавродиев (Попов, Мирко), учител и секретар на Свиленградския революционен комитет на ВМОРО между 1902 – 1903 година<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.8, 65</ref>