Рапалски договор (1922): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 8x год.→г., 8x тире-числа, 5x тире, 4x нов ред, 3x точка, 2x кавички, 23 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
м без -и или -а за ден; козметични промени
Ред 1:
[[ImageФайл:Bundesarchiv Bild 183-R14433, Vertrag von Rapallo.jpg|thumbмини|Канцлерът на Германия [[Йозеф Вирт]] (вторият вляво) с [[Леонид Красин]], [[Георгий Чичерин]] и [[Адолф Жофе]] от руска страна.]]
'''Рапалският договор''' е договор между [[Ваймарска република|Ваймарската Република]] (Германия) и [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР), подписан на [[16 април]] [[1922]] в италианския град [[Рапало]]. Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции, предвидени от [[Брест-Литовски договор|Брест-Литовския договор]], с който Революционна Русия излиза от [[Първа световна война|Първата световна война]]. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения и за „сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на икономическите нужди на двете страни“.
 
Ред 10:
Рапалският договор слага край на дипломатическата изолация на двете страни след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Договорът е замислен като ревизионистичен пакт срещу [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]], с която двете страни губят значителни територии и политическа мощ, след подписването им. За Запада този договор е като предупреждение за засилващата международна позиция на двете правителства. За много консервативни и крайнодесни елементи във [[Ваймарска република|Ваймарска Германия]] Рапалския договор също е предупреждение за предприетото решение на правителството за тесни връзки със [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]].
 
[[Полша]], [[Прибалтика|ПрибалтийскиПрибалтийските]]те страни и [[Финландия]] са засегнати от засилващото се международно положение на Съветския съюз. В отговор на това те се опитват да установят тясно сътрудничество в сферата на отбраната. Въпреки опитите на чуждите политици да попречат на това сътрудничество, главната заплаха идва от противопоставянето на идеята в парламентите на тези страни.
 
Макар че договореностите са потвърдени отново на хартия с [[Берлински договор (1926)|Берлинския договор от 1926 г.]], две от [[Велики сили|Великите сили]] към средата на десетилетието установяват ''приятелски отношения'' с [[Германия]] – [[Великобритания]] и [[Франция]].
 
== Произход ==
След [[Първа световна война|Първата световна война]] и [[Германия]], и [[Съветския съюз]] са много уязвими. Германия е загубила войната и остава изолирана. По силата на Версайския договор тя е загубила територии, както и част от немските въоръжени сили. Съветският съюз напуска войната преди края ѝѝ, през 1917 г. Това решение е продиктувано от Болшевишката революция и преотстъпването на територии на Германия по силата на Брест-Литовския мирен договор; след поражението над Германия, тези територии са преобразувани в нови, независими държави, включително и Полша. Подобно на германците, руснаците остават дипломатически изолирани, и след прехода към комунистическо управление губят западните си съюзници.
 
Първоначално, Германия се надява на изпълнение на мирните промени от Версайския договор, а именно възстановяване на части от Западна Полша. През 1919 г. Германия претърпява разочарование относно целите си за териториално възстановяване и през 1920 г. въвежда икономическа блокада на Полша. Този ход също се оказва неуспешен, и нанася огромни загуби върху германските предприемачи. Тези загуби карат Германия да търси други алтернативи, които достигат своята най-крайна форма в предложението на Hans von Seeckt, немски военен, командир на Райхсвера, който предлага обединение между Германия и Съветския съюз, за съвместно нахлуване в Полша, предвождани от френска войска. Неговите предложения нямат особено влияние върху управляващите, но идеята за тясно сътрудничество между Германия и Съветския съюз се харесва на германските предприемачи, които виждат възможности за добър пазар в Русия.
Ред 49:
 
'''Член 1:'''
Договорът, подписан в Рапало, на 16 април 1922 г. между германския Райх и Руската съветска социалистическа република, се прилага съответно и в отношенията между германския Райх, от една страна, и Социалистическа съветска република на Украйна, Социалистическа съветска република Грузия, Социалистическа съветска република Азербайджан, Социалистическа съветска република Армения, и държавите от Далечния изток, наричани по-нататък членки-съюзници на РСФСР от друга страна. Що се отнася до член 2 от Договора от Рапало, това трябва да е валидно за прилагане до 16-ти април, 1922 г., на законите и мерките, посочени в него.
 
'''Член 2:'''
Ред 105:
<references />
{{Превод от|en|Treaty of Rapallo (1922)|621722970}}
 
[[Категория:Договори след Първата световна война]]
[[Категория:Договори на Германия]]