Уилямс FW15: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тире след бройно; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 58:
След като болида спечели титлите при пилотите и при конструкторите в последния сезон преди ФИА да промени правилата за 1994, с отмяната на всички електрически устройства, FW15C има приличен иск да бъде най-технолическо усъвършенстван болид от Формула 1 на всички времена със анти-блокиращи спирачки, тракшън контрол и активно окачване.
 
FW15 е използвано през 1992 като нов болид, за да се промени включването на активното окачване, като го конструират и приложат на ранния FW14B. Но поради доброто представяне на FW14B, FW15 не бее нужен за тима през сезон 1992. Другата версия на този болид, FW15B е набързо превъратпревърнат болид на FW15 от 1992 за да отговаря на правилата за сезон 1993.
 
Болидът FW15C показапоказва невероятна способностспособности през целия сезон, като постигна 10 победи, 7 втори места и 5 трети места, като тима финишира на първа позиция при конструкторите със 168 точки.
 
През ранната 1994 двете FW15C бяха модифицирани за да тръгнат без електрическите устройства, които са били премахнати за 1994. FW14D бе временен болид със пасивно окачване без тракшън контрол. Колите са тествани от Сена и Хил през Януари 1994, но болида бе далече от оптималното, след като бе конструирано заедно със системата активно окачване. FW15D бе използвано от Ротманс Уилямс Рено по време на тяхното откриване в Ещорил на 19-ти Януариянуари 1994. Айртон Сена и Дейвид Култард пилотираха болида в първия тест пред сезона да започне. Болидът обаче бе заменен от [[Уилямс FW16|FW16]] след като бе представен по-късно в пред-сезона.
{{Br}}