Арсений Бигорски: Разлика между версии

'''Арсений Димев'''<ref name="Доситеј 346">{{cite book |title= Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ - В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво |last=Јеромонах Доситеј (Талески) |first= |authorlink= |coauthors= |year=2015 |publisher=Бигорски манастир |location= |isbn= |pages= 346 |url= https://bigorski.org.mk/wp-content/uploads/2018/03/nauchni-prilozi.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> е [[Българи|български]] духовник от началото на ΧΙΧ век, [[архимандрит]], [[игумен]] на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“]]. Арсений е игуменът, при който манастирът постига небивал просперитет.<ref name="Бигорски манастир">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bigorski.org.mk/igumen/stari-igumeni/ | заглавие = Бигорските стари игумени | достъп_дата = 2017-11-13 | издател = Бигорски манастир }}</ref><ref name="Доситеј 346">{{cite book |title= Игумените на Бигорскиот Манастир „Свети Јован Крстител“ - В: Бигорски Манастир – 20 години возобновено монаштво |last=Јеромонах Доситеј (Талески) |first= |authorlink= |coauthors= |year=2015 |publisher=Бигорски манастир |location= |isbn= |pages= 346 |url= https://bigorski.org.mk/wp-content/uploads/2018/03/nauchni-prilozi.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>

Арсений е роден към края на XVIII век в [[мияци|мияшката]] [[паланка]] [[Галичник]] в семейство Думевци. Учи в [[Килийно училище|килийното училище]] на Бигорския манастир при игумен [[Митрофан Бигорски]].<ref>{{cite book |title= Български старини изъ Македония. Второ допълнено издание |last= Иванов |first=Йордан |year=1931 |publisher= Българска академия на наукитѣ, Държавна печатница |location=София |pages= 84 }}</ref><ref name="Столб на македонската преродба">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bigorski.org.mk/index.php?content_type=feljton&action=details&record_id=190 | заглавие = Столб на македонската преродба | достъп_дата = 2015-04-10 | издател = Бигорски манастир }}</ref> В 1807 година Арсений става игумен на манастира.<ref name="Бигорски манастир"/>

При неговото управление манастирът се превръща в духовен център на християнските села от Миячията, около който се върти целият им обществен живот.<ref name="Столб на македонската преродба"/> На седмата година от управлението му -, в 1814 година, Арсений започва изграждането на конака[[конак]]а от североизточната страна, известен като Горни Палат. В този комплекс се намират монашкитемонашеските килии и игуменската [[одая]]. На 12 април 1820 година започва да се строи манастирската трапезария, която се състои от приземие и два ката.<ref name="Столб на македонската преродба"/> Трапезарията е цялостно изписана.<ref name="Бигорски манастир"/>

Арсений поръчва в [[Елбасан]] балдахин за олтара[[олтар]]а на католикона[[католикон]]а,<ref name="Доситеј 346"/> а в 1834 година плаща резбите за иконостаса[[иконостас]]а - дело на тайфата на [[Петър Филипов]], едно от най-красивите произведения на българското резбарско изкуство, работено от 1830 до 1835 година. Арсений поръчва и шандани за църквата от Зографския манастир.<ref name="Доситеј 346"/> Сдобива се и със султански [[ферман]] до казата[[каза]]та Река, с който се забранява на местните власти да пречат на манастира да бие камбаните.<ref name="Доситеј 346"/>

В 1833 година игумен Арсений купува [[Маслина|маслинови]] насаждения в [[Елбасан]], къща в [[Гостивар]], инвестира в манастирския [[метох]] в [[Райчица]] с купуване на лозе, градини, изгражанеизграждане на чешми и оправяне на двора.<ref name="Столб на македонската преродба"/> В манастирския имот в 1835 година е изграден храмът „[[Свети Георги (Райчица)|Свети Георги]]“,<ref name="Бигорски манастир"/> направена е [[магерница]] и изоснови е обновен конакът.<ref name="Доситеј 346"/> Арсений купува чифлик в селото [[Небрегово]], Прилепско, както и църковни предмети и недвижим имот в [[Требище (община Маврово и Ростуша)|Требище]]. Полага особени грижи за обогатяване на манастирската библиотека.<ref name="Столб на македонската преродба"/>

В 1837 година започва да поддържа контакти с [[Княжество Сърбия]], като получава от княз [[Милош Обренович]] пари и камбана. По-късно манастирът се сдобива и с втора камбана.<ref name="Доситеј 346"/>

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1606 „Писмо от Бигорското монашество до Зографския манастир“], Бигорски манастир „Свети Йоан Кръстител“, 1834 година]