Арсений Бигорски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
== Биография ==
[[Файл:Ferman to kaaza of Reka.jpg|ляво|мини|
[[Файл:Letter from Bigor Monastery to Zograf Monastery 1834.pdf|дясно|мини|
Арсений е роден към края на XVIII век в [[мияци|мияшката]] [[паланка]] [[Галичник]] в семейство Думевци. Учи в [[Килийно училище|килийното училище]] на Бигорския манастир при игумен [[Митрофан Бигорски]].<ref>{{cite book |title= Български старини изъ Македония. Второ допълнено издание |last= Иванов |first=Йордан |year=1931 |publisher= Българска академия на наукитѣ, Държавна печатница |location=София |pages= 84 }}</ref><ref name="Столб на македонската преродба">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bigorski.org.mk/index.php?content_type=feljton&action=details&record_id=190 | заглавие = Столб на македонската преродба | достъп_дата = 2015-04-10 | издател = Бигорски манастир }}</ref> В 1807 година Арсений става игумен на манастира.<ref name="Бигорски манастир"/>
При неговото управление манастирът се превръща в духовен център на християнските села от Миячията, около който се върти целият им обществен живот.<ref name="Столб на македонската преродба"/> На седмата година от управлението му, в 1814 година, Арсений започва изграждането на [[конак]]а от североизточната страна, известен като Горни Палат. В този комплекс се намират монашеските килии и игуменската [[одая]]. На 12 април 1820 година започва да се строи манастирската трапезария, която се състои от приземие и два ката.<ref name="Столб на македонската преродба"/> Трапезарията е цялостно изписана.<ref name="Бигорски манастир"/>
▲[[Файл:Ferman to kaaza of Reka.jpg|ляво|мини|250п|Ферман до каазата Река, с който се позволява на Бигорския манастир да бие камбаните, 1838 г.]]
▲[[Файл:Letter from Bigor Monastery to Zograf Monastery 1834.pdf|дясно|мини|250п|Писмо на бигорското братство до Зографския манастир, подписано от игумен архимандрит Арсений, 1834 г.]]
Арсений поръчва в [[Елбасан]] балдахин за [[олтар]]а на [[католикон]]а,<ref name="Доситеј 346"/> а в 1834 година плаща резбите за [[иконостас]]а - дело на тайфата на [[Петър Филипов]], едно от най-красивите произведения на българското резбарско изкуство, работено от 1830 до 1835 година. Арсений поръчва и шандани за църквата от Зографския манастир.<ref name="Доситеј 346"/> Сдобива се и със султански [[ферман]] до [[каза]]та Река, с който се забранява на местните власти да пречат на манастира да бие камбаните.<ref name="Доситеј 346"/>
В 1833 по поръчка на Арсений е изработен и големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан Кръстител. Вътрешната страна пък е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://bigorski.org.mk/za-manastirot/svetinji/ | заглавие= Светињи на Бигорскиот Манастир |достъп_дата = 31 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Бигорски манастир |език= |цитат= }}</ref>
В 1833 година игумен Арсений купува [[Маслина|маслинови]] насаждения в Елбасан, къща в [[Гостивар]], инвестира в манастирския [[метох]] в [[Райчица]] с купуване на лозе, градини, изграждане на чешми и оправяне на двора.<ref name="Столб на македонската преродба"/> В манастирския имот в 1835 година е изграден храмът „[[Свети Георги (Райчица)|Свети Георги]]“,<ref name="Бигорски манастир"/> направена е [[магерница]] и изоснови е обновен конакът.<ref name="Доситеј 346"/> Арсений купува чифлик в селото [[Небрегово]], Прилепско, както и църковни предмети и недвижим имот в [[Требище (община Маврово и Ростуша)|Требище]]. Полага особени грижи за обогатяване на манастирската библиотека.<ref name="Столб на македонската преродба"/>▼
▲
В 1837 година започва да поддържа контакти с [[Княжество Сърбия]], като получава от княз [[Милош Обренович]] пари и камбана. По-късно манастирът се сдобива и с втора камбана.<ref name="Доситеј 346"/>
| |||