Бигорски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: може и по-добре, но по туй време толкоз : |
|||
Ред 44:
[[Картинка:Sveti Jovan Bigorski.jpg|thumb|250px|Поклонници в манастира в началото на ХХ век]]
В 1833 година, по поръчка на игумена [[Арсений Бигорски]], е изработен големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан. Вътрешната страна пък е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовите на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://bigorski.org.mk/za-manastirot/svetinji/ | заглавие= Светињи на Бигорскиот
В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман.<ref name="иванов"/> Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година.<ref>Терзиев, Светослав, „В Македония по дирите на научното разузнаване“, в. „Сега“, 09.9.2006 г. [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409§ionid=30&id=0006901]</ref>
| |||