Енрике Мореплавателя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове |
м без -и или -а за ден; козметични промени |
||
Ред 23:
| герб = Armas duque viseu.svg
| подпис =
| отличия = [[
| портал =
| общомедия =
}}
[[
'''Енрике Мореплавателя''' е [[Португалия|португалски]] [[принц]] и родоначалник на епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]].
Ред 34:
== Дейност ==
През 1414 г. Енрике убеждава баща си [[Жуау I (Португалия)|Жуау I]] да организира военна кампания срещу [[Сеута]]. Градът е завладян през август 1415 г., а малко по-късно Енрике получава рицарско звание и титлата „дук на Визеу“. На 25
През този период Лагос в Алгарве, благодарение и на удобното си пристанище бързо се превръща в център на корабостроенето. От там започват да потеглят и експедициите организирани от Енрике. През 1425-та година Жоау Гонсалвес Зарко (João Gonçalves Zarco) и Триштао Вас Тейшейра (Tristão Vaz Teixeira) колонизират архипелага [[Мадейра]]. През 1426 г. са открити първите острови от [[Азорски острови|Азорския архипелаг]], вероятно от Гонсало Вельо Кабрал (Gonçalo Velho Cabral), които също са колонизирани от португалците.
=== Управление на Дуарте ===
След смъртта на Жуау I през 1433 г., новият крал [[Дуарте]] (Duarte) I и по-голям брат на Енрике му предоставя една пета от търговските приходи от всички новооткрити земи, както и правото да изпраща експедиции отвъд все още непреодоления [[нос Бохадор]] ([[
(„По-нататък започвало зеленото море на мрака и тежко и горко на този кораб, който би се осмелил да навлезе в тия области на смъртта. От слънчевия пек морето вряло и кипяло в тези тропически места. В миг дъските и платната на кораба пламвали като факли и всеки християнин, който би се решил да стъпи на земята на сатаната, която била пустинна като вулканична местност, веднага се превръщал в негър“ – [[Стефан Цвайг]] – „Магелан – човекът и неговото дело“)
Ред 60:
== Прозвището – ''Мореплавател'' ==
[[
Всъщност никога приживе Енрике не е бил наричан „Мореплавателя“. Това прозвище му е дадено през 19-ти век от двама германски историци Хайнрих Шаефер (Heinrich Schaefer) и Густав де Феер (Gustav de Veer), явно с идеята да бъдат подчертани заслугите му към мореплаването. По-късно то е популяризирано от двама английски писатели в техните биографии на Енрике – Хенри Мейджър (Henry Major) през 1868 г. и Реймънд Бийзли (Raymond Beazley) в 1895 г.
| |||