Разлика между версии на „Битка при Гетисбърг“

м
без -ми,-ти,-ри,-в за ден
м (без -и или -а за ден)
м (без -ми,-ти,-ри,-в за ден)
{{legend|#0000ff|Съюз}}]]
 
Вечерта на 1 юли и на сутринта на 2-ри юли на бойното поле пристига повечето пехота на двете страни, включително II-ри, III-ти, IV-ти, V-ти, VI-ти и XII-ти Съюзни корпуси. Трета дивизия на Лонгстрийт, под командването на генерал-майор Джордж Пикет, започва прехода си от Чамбърсбърг рано сутринта и пристига късно на 2-ри юли.<ref>Coddington, с. 333; Tucker, с. 327</ref>„Кавалерията на [[Джеб Стюарт]] пристига едва следобед на 2-ри юли, което лишава Лий от „очите и ушите на армията“.
 
Линията на Севера следва хълма Кълпс хил югоизточно от града, северозападно от хълма Семетери хил от града след това близо 3 км на юг по Семетери ридж (Гробищния рид), свършвайки малко на север от Литъл раунд топ (Малкия объл връх). Повечето от XII-ти корпус е на Кълпс хил, остатъците от Първи и Единадесети корпус защитават Семетери хил, Втори корпус покрива повечето от северната половина на Семетери ридж, а на Трети корпус е наредено да заеме позиция на левия фланг. Формата на линията на Съюза нарочно е наречена формация „рибарска кука“. Конфедеративната линия се движи успоредно на Съюзната линия на около 1600 м западно на Семинарийния рид, минава на изток през града, след това завива на изток до точка срещу Кълпс хил. Линията на Конфедерацията е проточена на почти 8 км.<ref>Clark, с. 74; Eicher, с. 521</ref>
Надеждата на президента на Конфедерацията, [[Джеферсън Дейвис]], че неговият пратеник, вицепрезидентът на Конфедерацията Александър Стивънс, ще пристигне във Вашингтон по време, в което армията на Лий ще се е насочила към града от север, е разбита и Линкълн отказва да приеме Стивънс. По време на последните часове на битката той се доближава до линиите на Съюза при Норфък, Вирджиния, с официалната задача да преговаря за размяна на пленници и други сродни въпроси, но историкът Джеймс МакФерсън предполага, че Стивънс е имал поръка да води представи предложения за мир. Чувайки за резултатите от битката при Гетисбърг, Линкълн отказва да пусне Стивънс през линията. Надеждата за признаване на Конфедерацията от европейските сили също е разбита, а стойността на ценните книжа на Юга се срива. „Европейските инвеститори даваха на Джони Реб около 42 % шанс в началото на 1863 г. Новините за сериозността на скъпо струващите загуби при Гетисбърг/Виксбърг водят до разпродажба на бунтовнически облигации и вероятността за Южна победа спада до 15 % към края на 1863 г.“ <ref>http://web.archive.org/web/20090318221938/http://www.ekh.lu.se/ehes/paper/Did%20Johnny%20Reb%20have%20a%20Fighting%20Chance.pdf</ref>
 
След войната Гетисбърг става фокус на [[Загубената кауза на Конфедерацията|Загубената кауза]], движение на писатели като Едуард Полард и Джубал Ърли, за да обясни причините за конфедеративното поражение във войната. Фундаментален постулат на техния аргумент е, че Югът е бил обречен поради огромното преимущество в хора и индустриална мощ, притежавана от Севера. Те обаче твърдят също така, че тя страда, защото Робърт Лий, който до онова време е бил почти непобедим, е предаден от провали на някои от ключовите му подчинени при Гетисбърг: Юел, защото не превзема Семетери хил на 1 юли; Стюарт, за лишаване на армията от кавалерийско разузнаване за ключова част от похода и особено Лонгстрийт, за това, че не напада на 2-ри юли толкова рано и толкова мощно, колкото Лий първоначално е възнамерявал. От тази позиция на Гетисбърг се гледа като на голяма изгубена възможност, в която решителна победа от страна на Лий би могла да означава края на войната в полза на Конфедерацията.<ref>Gallagher, ''Lee and His Generals'', с. 207–208; Sears, с. 503; Woodworth, с. 221. Gallagher's essay „Jubal A. Early, The Lost Cause, and Civil War History: A Persistent Legacy“ in ''Lee and His Generals'' is a good overview of the Lost Cause movement.</ref>
 
=== Гетисбъргско обръщение ===
Най-противоречивите оценки на битката се отнасят до представянето на подчинените на Лий. Доминиращата тема на писателите от Загубената кауза и на много други историци, е че старшите генерали на Лий са го провалили по решаващ начин, директно предизвиквайки загубата на битката; алтернативната гледна точка е, че Лий не е управлявал подчинените си адекватно и следователно не е компенсирал за техните недостатъци.<ref>Например Sears, с. 504: „В крайния анализ, неспособността на Робърт Е. Лий да управлява генералите си е в сърцевината на проваления поход.“ Glatthaar, сс. 285–86, критикува неспособността на генералите да координират действията си като цяло Fuller, с. 198, заявява, че Лий „не поддържал контрол над операциите“ на армията си</ref> Двама от командирите му на корпус — Ричард Юел и А. П. Хил — едва наскоро са били повишени и не са напълно свикнали със стила на командване на Лий, в който той доставя само общи цели и напътствия на бившия им командир, [[Стоунуол Джаксън]]; Джаксън ги превръща в детайлни, специфични заповеди на своите дивизионни командири.<ref>Fuller, p. 195, например се отнася до заповедите към Стюарт „са неясни както обикновено“ Fuller, p. 197, пише „Както беше обичаят [на Лий], той разчита на вербални инструкции и оставя всички детайли на подчинените си."</ref> И четиримата основни командири на Лий получават критика по време на похода и битката.<ref>Woodworth, сс. 209–10.</ref>
 
* [[Джеймс Лонгстрийт]] страда най-много от гнева на авторите от Загубената кауза не най-малко, защото той директно критикува Лий след войната и става републиканец. Критиците му го обвиняват, че напада много по-късно отколкото Лий е възнамерявал на 2-ри юли, прахосвайки възможност за удар срещу Армията на Съюза преди отбранителните ѝ позиции да са се втвърдили. Те също поставят под въпрос неговия недостиг на мотивация да нападне силно на 2-ри и 3 юли, защото се е застъпвал за маневриране на армията до място, където ще принудят Мийд да ги нападне. Алтернативното гледище е, че Лий е в близък контакт с Лонгстрийт по време на битката, съгласява се с отлаганията на сутринта на 2-ри юли и никога не критикува представянето на Лонгстрийт.
* [[Джеб Стюарт]] лишава Лий от кавалерийско разузнаване през по-голямата част от похода, като взема своите три най-добри бригади на път, далеч от армията. Това води до изненадата на Лий от енергичното преследване на Хукър; срещното сражение на 1 юли, което ескалира в пълна битка преждевременно и също предотвратява Лий да разбере пълното разположение на врага на 2-ри юли.<ref>Sears, с. 502.</ref>
* [[Ричард Юел]] е универсално критикуван за това, че не превзема възвишението следобеда на 1 юли. Заповедите на Лий са Юел да действа „ако е осъществимо“. Много историци предполагат, че Стоунуол Джаксън, ако беше оцелял Чансълърсвил, би агресивно завзел хълма Кълпс хил, с което ще да направи хълма Семетери хил неотбраняем и да промени целия изглед на битката. По-различно издадена заповед от Лий би могло да накара подчинения да действа.<ref>McPherson, с. 654; Coddington, сс. 317–19; Eicher, сс. 517–18; Sears, с. 503.</ref>
* [[Амброуз Хил]] получава критика за неефективното си представяне. Неговите действия водят до началото и след това до ескалирането на битката на 1 юли, въпреки заповедите на Лий да не се докара генерално сражение (въпреки че историците сочат, че Хил е държал Лий осведомен за действията си през този ден). Болест обаче предотвратява участието му в останалата част от битката и Лий предприема изричната стъпка да вземе войски от корпуса на Хил и да ги даде на Лонгстрийт за Щурма на Пикет.<ref>Sears, pp. 502–503.</ref>