Вестготи: Разлика между версии

 

'''Вестготите''', наричани също '''визиготи''' ({{lang-la|Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi}}), което буквално означава '''западни готи''', са един от двата клона на [[готи]]те, наред с [[остготи]]те, сиреч '''източните готи'''. Те са един от [[германи|германските народи]], които навлизат в [[Римска империя|Римската империя]] по време на [[Велико преселение на народите|Великото преселение на народите]]. Вестготите нанасят поражение на римляните в [[Битка при Адрианопол (378)|битката при Адрианопол]] през 378 година, след което, водени от [[Аларих I]], се насочват към [[Италия]] и [[Разграбване на Рим (410)|разграбват Рим]] през 410 година.

 

== Ранна история ==

 

За първото споменаване на вестготите се смята това на [[Клавдий Мамертин|Мамертин]] в „Панегирика“ в чест на императора [[Максимиан]] през 291 г. : „[[тервинги]]те, част от племето на [[готи]]те“ ([[лат]]. ''Tervingi pars alia Gothorum''), които се съюзяват с [[тайфали]]те за нападение на [[вандали]]те и [[гепиди]]те.

== Християнизация ==

Междувременно, след окончателното узаконяване на ''[[християнство]]то'' през [[313]] г. от император Константин Велики с ''[[Медиолански едикт|Указа за толерантност от Милано]]'', се ускорява християнизацията на визиготите, в която съществена роля играе [[Вулфила]], [[епископ]] на гр. [[Никополис ад Иструм]] ([[Никопол]]), този „''съвременний Мойсей''“ в тяхната „''обетована земя''“ [[Мизия]], както е наречен в „Църковната история“ на [[Филосторгий]] (покръстителят на Константин Велики) и от [[Патриарх]] [[Фотий]]. Както те, така и [[Йорданес]], [[Сократ]] и [[Созомен]] оставят за него един образ на високообразован [[апостол]] и просветител от внушителен мащаб, подобен на този на Светите братя [[Константин-Кирил Философ|Константин]] и [[Методий]] половин хилядолетие по-късно. Пространно негово житиеописание е оставил доростолският (Силистренският) епископ [[Авксентий]], негов ученик и приемник, известно от изложението на епископ [[Максимин (епископ)|Максимин]] (*ок.360 – †сл.427). Негов учител е херсонският епископ [[Теофил]], участвал в ''[[Първи Никейски събор|Първия вселенски събор в гр. Никея]]'' (''Никейският събор''), ползвал е еднакво добре готски, гръцки и латински език. Вулфила е хиротонисан през 340/341 г. за готски епископ и приемник на починалия първи техен архиерей [[Теофил]] от Цариградския патриарх св. [[Евсевий Никомидийски]], виден представител на ''[[Арианство]]то'' и съученик на александрийския свещеник [[Арий]] (*ок.250 – †336), презвитер в гр. [[Александрия]], т.е., когато партията на ''[[арианство|арианите]]'' е най-силна в Империята (337 – 361 г.) ^{[[#Външни препратки|11]]}.

 

Така основният въпрос пред християнството – за устройството и организацията на църквата и нейната дейност – се измества на този първи събор и през следващите десетилетия от поредица идеологически въпроси, които разединяват християнството в полза на една върхушка ^{[[#Външни препратки|8]]}.

Следващият събор е [[Църковен събор в Сердика|Сердикийският събор]] в [[София|Сердика]] (днес София) през [[342]]/[[343]] г., на който още на втория ден група делегати се отцепват и организират контрасъбор в Пловдив. Отново „липсват“ данни за техния брой и тяхното становище, но се предполага, че това са именно предимно българските илирийски епископи. Следващите 5 събора са в Сирмиум от 347 до 359 г., което показва голямото значение, отдавано на църквата в Илирия. Сирмиум става средище на основаната от св. апостол Павел ''Илирийска апостолическа църква'' и императорска резиденция. Те обаче също не се зачитат от ''[[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]'' и ''[[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]]'' за ''вселенски'', а след ''[[Първи Константинополски събор|Константинополския вселенски събор]] през [[381]] г.'' не се казва вече за църквата в Илирик, че е ''апостолическа'', а седалището на нейния архиепископ в Сирмиум не се споменава в официалните документи чак до средата на 9-ти век ^{[[#Външни препратки|8]]}.

 

 

От друга страна, в резултат на изключителния успех на мисионерстването на св. Улфил (наричан неправилно – [[Вулфила]]), сред готите се поражда напрежение между християните и другите им сънародници, останали с древните си езически убеждения и практики, което скоро се превръща в истинско гонение на християните. Падат също многобройни жертви, като св. мъченик [[Сава Готски]] (Кападокийски). Самият Улфил поисква позволението на император [[Констант]] (*337 – †350) да премине от Дакия ([[Влашко]]) на юг от Дунава и да се настани, заедно с поверените му пасоми, в границите на християнската империя, със собствен престолен център древноримския град Никополис ад Иструм (с. [[Никюп]]) северно от Велико Търново. Ако датите в източниците са точни, това трайно завръщане на готите в границите на империята по българските земи трябва да е станало около 348 – 349 г. ^{[[#Външни препратки|11]]}.

<!-- изтривам повторени пасажи -->

 

 

== При Константин Велики ==

 

== Битката при Адрианопол ==

 

След разгрома при Одрин империята изпада в критична ситуация, тъй като готите и българите контролират практически цяла Тракия до самия Цариград. Грациан извиква спешно испанеца Теодосий и го назначава за Главнокомандващ на римската армия в Тракия. Теодосий успява да разбие бунтовниците, овладява положението и става приемник на Валент – император [[Теодосий I|Теодосий I Велики]] (* 347 – † 395).

 

== Миграция ==

 

Към 390/391 г. все по-силен става натискът на хуно-българите от север, което предизвиква придвижване на юг от Балкана на отделни подразделения вестготите ([[Мавро Орбини]] цитира сведения на [[Касиодор]] за тежки сражения на българите с римляните около 390 г.). През 395 г. тракийските вестготи и многонационални преселници с предимно готско потекло издигат за първи път свой крал [[Аларих I]] (* ок.370 – † 410), роден в Добруджа (Малка Скития) на един остров в устието на Дунава, който през 394 г., като водач на готите ''федерати'', е участвал в [[Алпи]]те в победоносния поход на [[Теодосий I]] срещу езичника, гала [[Евгений (узурпатор)|Евгений]] († 394), самообявил се за император на Запада с помощта на ''[[Магистър милитум|magister militum praesentalis]]'' [[Арбогаст]] († 394). В [[Битка при Фригид|Битката при р. Фригид]] християнската източна войска, въпреки тежките загуби на вестготите, успява да победи езическата западна войска и да даде тласък на християнизирането на Запада.

== Вестготско кралство ==

{{основна|Вестготско кралство}}

 

След неуспешния опит на [[Аларих I]] да премине в [[Африка]], за да търси прехрана, и неговата смърт, начело на вестготите застава княз [[Атаулф]] († 415), който ги завежда в [[Галия]] и се установява в [[Аквитания]] с разрешението на [[Флавий Хонорий|Хонорий]] (* 384 – † 423), [[Цезар (титла)|Цезар]] на западните римски провинции. След блокадата на доставката на зърно от Северна Африка настъпва нов глад и през 415 г. Атаулф се изтегля в [[Испания]]. След още един неуспешен опит за преминаване в Африка и поражение през 418 г. вестготите се установяват в [[Аквитания]] с нов договор като ''Федерати'', където създават новото готско ''[[Тулузко кралство]]'' със столица гр. [[Тулуза]].

 

== Литература ==

 

== Външни препратки ==

 

{{Commons|}}

 

{{германски племена}}

[[Категория:Вестготи| ]]