Разлика между версии на „Бракница“

м
форматиране: 5x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 7 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (-източно- +източно))
м (форматиране: 5x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 7 интервала, нов ред (ползвайки Advisor))
== География ==
[[Картинка:Kam rekata.jpg|мини|ляво|220 px|Към река Голяма река]]
Селото се намира на около 17 [[км]] югозападно от град [[Попово]], на 300 – 500 [[м]] [[надморска височина]]. Разположено е на два ската от двете страни на [[река]] [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]] и има полупланински характер. Околната местност е също хълмиста. Землището му граничи с това на селата: [[Горица (Област Търговище)|Горица]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Иванча (Област Търговище)|Иванча]], [[Долна Златица]], [[Любенци]] и [[Ново Градище]]. Река Голяма река се намира западно от селото. Асфалтиран път го свързва с [[Попово]] и селата [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]] и [[Горица (Област Търговище)|Горица]].
 
Образувано е от следните четири махали: Кършовската махала, Араплъка, Горната махала и Долната махала.
[[File:Carkvata.jpg|мини|220 px|Църковният храм]]
 
Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от [[1573]] г. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това „бракувано”„бракувано“, „изоставено”„изоставено“ село дошло и името му – '''Бракница''' (Брак кьой). След това събитие оцелелите жители на селото се заселили на мястото, където то се намира и днес. Пак според друго предание новото село се наричало първоначално Ени махле (Новата махала), но това име не е успяло да се наложи.
 
[[Картинка:Braknica stara kasta.jpg|мини|ляво|220 px|Стара къща]]
Преди [[Освобождението]] селото било изцяло турско, но след [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската]] война от [[1877]] г. жителите му се изселили в [[Анадола]]. През [[1878]] – [[1879]] г. дошли първите нови заселници – [[балканджии]] в селото. Повечето от тях идвали от село [[Миндя]], Еленско, [[Къпиново (Област Велико Търново)|Къпиново]] и [[Мерданя]], Великотърновско, [[Стражица]], Горнооряховско и от селцата около [[Трявна]]. Църквата е построена и осветена през [[1901]] г., посветена на свети [[Архангел Михаил]]. Преди това селото е имало [[параклис]] от [[1884]] г.
 
Старите турски жители на селото имали и [[джамия]], която впоследствие била съборена.
 
Старите родове на преселниците [[балканджии]] в селото били: Бараците, Даняците, Денчовци, Зурльовци, Кафите, Киноолар, Кършовци, Миндьовчани, Пейкооларите, Сополкоолар, Чукундур Продановци и др.
== Обществени институции ==
* Кметско наместничество;
* Народно читалище “Св„Св. [[Климент Охридски]];
* Църква;
 
[[Картинка:Braknica nova kasta.jpg|мини|ляво|220 px|Новопостроена къща]]
[[Картинка:Braknica zaginali voinici.jpg|мини|ляво|220 px|Войнишките паметници]]
* В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура;
* Църковен храм “Св„Св. [[Архангел Михаил]] от 1901 г.
* Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале, Малкото кале), намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото на възвишение над десния бряг на [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]] (Биюк дере);
* До селото има слабо минерализиран извор "Хисар"„Хисар“ с много хубава и лековита вода, помагаща при бъбречни и стомашно-чревни заболявания;
* Вековни широколистни (дъбови) гори;
* В местността Пирамидата (Керим сърт) в землището на селото расте огромен [[Обикновен дъб|летен дъб]] на възраст около 430 години;
 
== Редовни събития ==
* [[Събор]] на селото - – провежда се на първата [[неделя]] след 28-ми [[август]].
 
== Личности ==
[[Картинка:Braknica pametnik.jpg|мини|ляво|220 px|Гробът на Хаджи Йордан]]
* Хаджи Йордан Денчев Петков-Комитата (1853- – 1933) (от Денчовския род) - – четник на [[Филип Тотю]] и [[Христо Ботев]], участник и в [[Сръбско-турската война]]. На 1 май [[1878]] г. се записва като доброволец в първия български набор. Участва в [[Сръбско-българската война]]. Произведен в чин [[старши подофицер]] и награден с [[кръст за храброст]]. Общественик; Първи [[кмет]] на селото след Освобождението; Дарява средства за построяване на църквата; Основател и дарител на местното [[читалище]] и потребителска кооперация. Умира на [[14 декември]] [[1933]] г. Като израз на дълбоката си почит към него съселяните му го погребват в черковния двор.
 
== Литература ==
* Попов, А., Н. Кънев. Попово - – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
* Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
* Сборници „Попово в миналото“ (1- – 4);
 
{{Населени места в Община Попово}}