Бракница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 5x кавички, 3x тире, 2x тире-числа, 7 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 15:
== География ==
[[Картинка:Kam rekata.jpg|мини|ляво|220 px|Към река Голяма река]]
Селото се намира на около 17 [[км]] югозападно от град [[Попово]], на 300 – 500 [[м]] [[надморска височина]]. Разположено е на два ската от двете страни на [[река]] [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]] и има полупланински характер. Околната местност е също хълмиста. Землището му граничи с това на селата: [[Горица (Област Търговище)|Горица]], [[Баба Тонка (село)|Баба Тонка]], [[Иванча (Област Търговище)|Иванча]], [[Долна Златица]], [[Любенци]] и [[Ново Градище]]. Река Голяма река се намира западно от селото. Асфалтиран път го свързва с [[Попово]] и селата [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]] и [[Горица (Област Търговище)|Горица]].
Образувано е от следните четири махали: Кършовската махала, Араплъка, Горната махала и Долната махала.
Ред 23:
[[File:Carkvata.jpg|мини|220 px|Църковният храм]]
Най-ранното споменаване на името на селото в османо-турски данъчен документ е от [[1573]] г. В далечното минало селото е било застроено в местността Ак базигрян (Черниците). Няколко предания говорят за преместването на селото, общото в които е че то е било изгорено и разпръснато. От това
[[Картинка:Braknica stara kasta.jpg|мини|ляво|220 px|Стара къща]]
Преди [[Освобождението]] селото било изцяло турско, но след [[руско-турска война (1877-1878)|руско-турската]] война от [[1877]] г. жителите му се изселили в [[Анадола]]. През [[1878]] – [[1879]] г. дошли първите нови заселници – [[балканджии]] в селото. Повечето от тях идвали от село [[Миндя]], Еленско, [[Къпиново (Област Велико Търново)|Къпиново]] и [[Мерданя]], Великотърновско, [[Стражица]], Горнооряховско и от селцата около [[Трявна]]. Църквата е построена и осветена през [[1901]] г., посветена на свети [[Архангел Михаил]]. Преди това селото е имало [[параклис]] от [[1884]] г.
Старите турски жители на селото имали и [[джамия]], която впоследствие била съборена.
Старите родове на преселниците [[балканджии]] в селото били: Бараците, Даняците, Денчовци, Зурльовци, Кафите, Киноолар, Кършовци, Миндьовчани, Пейкооларите, Сополкоолар, Чукундур Продановци и др.
Line 38 ⟶ 39:
== Обществени институции ==
* Кметско наместничество;
* Народно читалище
* Църква;
Line 44 ⟶ 45:
[[Картинка:Braknica nova kasta.jpg|мини|ляво|220 px|Новопостроена къща]]
[[Картинка:Braknica zaginali voinici.jpg|мини|ляво|220 px|Войнишките паметници]]
* В селото все още има запазени къщи със старинна и интересна архитектура;
* Църковен храм
* Руини на късноримска и средновековна крепост, известна под името „Къс кале“ (Момино кале, Малкото кале), намиращи се на около 2,5 км югозападно от селото на възвишение над десния бряг на [[Голяма река (приток на Стара река)|Голяма река]] (Биюк дере);
* До селото има слабо минерализиран извор
* Вековни широколистни (дъбови) гори;
* В местността Пирамидата (Керим сърт) в землището на селото расте огромен [[Обикновен дъб|летен дъб]] на възраст около 430 години;
== Редовни събития ==
* [[Събор]] на селото
== Личности ==
[[Картинка:Braknica pametnik.jpg|мини|ляво|220 px|Гробът на Хаджи Йордан]]
* Хаджи Йордан Денчев Петков-Комитата (1853
== Литература ==
* Попов, А., Н. Кънев. Попово
* Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
* Сборници „Попово в миналото“ (1
{{Населени места в Община Попово}}
|