Дамян Теелен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -и или -а за ден; козметични промени
Ред 8:
}}
'''Дамян Теелен''' или Йохан-Йосиф Хуберт Теелен е Никополски епископ, [[Пасионисти (конгрегация)|пасионист]] от холандски произход.
== Биография ==
Дамян Теелен е роден в [[Безел]] (Beesel), [[Холандия]], на 14 април 1877 г. През 1891 г. на 14-годишна възраст започва да учи в ордена на пасионистите в [[Ере]] (днес в границите на [[Турне]]), [[Белгия]]. На следващата година е изпратен като послушник в [[Кортрейк]], където той е въведен в монашески сан на 23 октомври 1893 г. След завършване на философия и теология в Ере и [[Куртре]], той е изпратен в [[Мериняк]], [[Франция]], като лектор, а по-късно работи и като директор на училището.
 
Ред 17:
По време на [[Първата световна война]], епископ Дамян Теелен се противопоставя на българските власти да българизира изцяло клира в епархията. След като конфликтът достига до апостолическия нунций във [[Виена]] (отговорен по това време за България) и след нови указания на Рим, на 12 януари 1918 г. се пописва специален протокол по въпроса с назначаване на свещениците. Де факто, протоколът задължава начело на енориите да се назначават българи, а чужденците да останат като помощници. Поради липса на подготвени свещеници в епархията, такива са изпратени от [[Пловдивско]]. <ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
След войната епископ Дамян Теелен се стреми да преустанови подписания протокол и получава подкрепата на военното командване на [[Антантата]] в България и френската дипломатическа мисия. Официалната позиция на българските власти търпи промяна поради факта, че страната е победена във войната. На 5 февруари 1919 г. протоколът е отменен.
 
Противоречията по въпроса за свещениците се запазват и след това. Така в средите на местното католическо население се формират две течение: '''„национални дейци“''', които се борят за български свещеници и '''„доминисти“''', заставащи зад епископа. Първото течение е водено от отец [[Карл Раев]], човек с дълбока култура, писател, учител, със силно развито националистическо чувство. Тези противоречия продължават с години и забавят развитието на епархията в сравнение това на южната. Има много опити на епископ [[Винкенти Пеев]] и новоназначения Апостолически визитатор в България [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]] да посредничат в разрешаване на конфликта. <ref>Анджело Джузепе Ронкали, „Вълкът, мечката, ангето. Българска кореспонденция с дон Карл Раев и монс. Дамян Теелен”</ref>
 
Eпископ Дамян Теелен умира на 6-ти август 1946 г. в [[Русе]] след 31 години служба в епархията. Погребан е в катедрата „[[Свети Павел от Кръста (Русе)|„Свети Павел от Кръста]]“ в Русе.
 
== Източници ==