Разлика между версии на „Константин Стоянов (офицер)“

м
без -и или -а за ден; козметични промени
м (Премахнати редакции на 84.242.188.202 (б.), към версия на Tonimicho)
Етикет: Отмяна
м (без -и или -а за ден; козметични промени)
| описание = български военен деец
| прякор =
| роден-град = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб|Национално знаме на България]] [[София]]
| роден-страна = [[Княжество България]]
| починал-град = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб|Национално знаме на България]] [[София]]
| починал-страна = [[Царство България]]
| преданост = [[КартинкаФайл:Flag of Bulgaria.svg|20px|borderръб|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[пехота]]
| години на служба = 1913 – 1944
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]], през 1919 в чин [[капитан]] и през 1928 в чин [[майор]]. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]] участва активно в последвалите го [[Априлски събития в България (1925)|априлски събития]]. В тази връзка е наречен "черният капитан". До 1930 година майор Стоянов командва [[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 3 септември 1932 година е произведен в чин [[подполковник]]. В периода 1935 – 1939 г. командва [[Първи армейски артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> армейски артилерийски полк]], като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин [[полковник]].
 
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]].<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.</ref> На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали новото правителство на [[Константин Муравиев]] и направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> След провала на заговора на 6 септември генерал-майор Стоянов е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.<ref>Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300.</ref> Самоубива се със съпругата си в деня на преврата на 9-ти септември.<ref>Парола "Сабя". Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.</ref><ref>Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208</ref>
 
== Военни звания ==
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]]
[[Категория:Български военни дейци от Втората световна война]]
[[Категория:Тридесет и трети випуск на военното училище в София‎София]]
[[Категория:Осъдени от Народния съд]]
[[Категория:Родени в София]]