Иван Шишман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 4:
| изображение за личността= [[Картинка:53 IoSisiman.JPG|140п]]
| описание на изображението= Миниатюра на Иван Шишман от [[Лондонско евангелие|Лондонското четвероевангелие]] на цар [[Иван Александър]]
| управление=[[1371]]- – [[1395]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 29:
 
== Царуване ==
По време на царуването на Иван Шишман се провежда [[Черноменска битка|битката при Черномен]] (26-<sup>ти</sup> септември 1371 г.), в която обединените [[християни|християнски]] сили на феодалите [[Вълкашин]] и [[Углеша]], владеещи територии в Централна и Източна [[Македония (област)|Македония]], претърпяват разгром от [[турци|османските турци]], предвождани от [[Лала Шахин]]. Веднага след това [[султан]] [[Мурад I]] насочва ордите си към [[България]] и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад [[Стара планина]] в [[Северна България]].
 
Въпреки капитулацията на българите османците продължават набезите си и завладяват териториите в [[Тракия]], достигайки до [[Костенец]] и [[Ихтиман]] (1378 г.) на запад, а по течението на р. [[Тунджа]], превзели [[Ямбол]] (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове. Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски [[васал]]. Освен това трябвало да изпрати сестра си [[Кера Тамара Българска]] за жена в [[харем]]а на султана.
Ред 39:
Иван Шишман напуска Търновград и се премества в силната крепост [[Никопол]] на Дунав. Изоставен от съюзниците си, виждайки огромната турска войска пред Никопол, Иван Шишман започва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на [[Дунав]]а – [[Дръстър]]. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар Иван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки – освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи настаняването на турски гарнизони.
 
На [[15 юни]] [[1389]] г. султан Мурад загива в [[Битка на Косово поле|битката при Косово поле]], но турците удържат крайната победа. Новият султан – [[Баязид I]], изчаква няколко години и през [[1393]] г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска Търново и се укрива в Никопол, а Баязид подлага [[Обсада на Търново|столицата на обсада]]. Търново остава под командването на българския [[патриарх]] [[Евтимий (български патриарх)|Свети Евтимий Търновски]] и издържа три месеца. Но на [[17 юли]] [[1393]] г., вследствие на предателство, извършено от чужденец, пребиваващ в Търново, градът бива завладян (М. Варшавски, К. Иречек, Гр. Цамблак). Цар Иван Шишман властва още две години след това.
[[Картинка:Shishman.jpg|мини|left|Сребърна монета на цар Иван Шишман]]
 
Ред 65:
 
== Семейство ==
Иван Шишман се жени първо за българката [[Кира-Мария (Иван Шишман)|Кира-Мария]], която почива през 80<sup>-те</sup> години на 14<sup>-ти</sup> век. Според някои източници втората му съпруга е [[Драгана Лазаревич]], дъщеря на сръбския княз Лазар. Иван Шишман има няколко деца, включително:
* [[Александър Шишман]], първороден син, пленен приема [[ислям]]а и става управител на Самсун през 1418 г.
* [[Фружин]], който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Според бележка на Браун умира в Брашов през 1460 г. Фружин има син, също наречен Шишман.