Хаус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -и или -а за ден; козметични промени
Ред 31:
 
== Хаус музиката през 21 век ==
През 2005 г. кметът на Чикаго Ричард М. Дейли обявява 10-ти август за „Ден на единството на хауса“ в чест на „21-годишнината на хаус музиката“ (в действителност на 21-годишнината от основаването на „Тракс Рекърдс“). По думите му Чикаго е „родината на хаус музиката“ и, а истинските създатели на музиката са „вдъхновени от любовта към своя град – и от мечтата, че някой ден музиката им ще разпространи посланието за мир и единство в целия свят“. Диджеи като Франки Нъкълс, Маршал Джеферсън, Пол Джонсън и Мики Оливър отпразнували събитието на Самър Денс Серийс – мероприятие, организирано от отдела за култура на кметството“.
 
В това десетилетие вокалният хаус трайно се налага както в ъндърграунда, така и като част от [[поп]] пазара, а групи като „Дефектед“ (Defected), „Роул“ (Roule) и „Ом“ (Om) излизат в челните редици на развиващия се нововъзниквал саунд. В средата на 2000 г. се появяват синтезни жанрове като електро хаус, дийп хаус и тек хаус. Този синтез е виден и в съчетанието на музикални стилове на артисти като Денис Ферер и [[Бука Шейд]]. Днес, диджеите могат да смесват всички поджанрове на хауса, тъй като много от най-добрите музикални елементи се използват в поджанровете.
 
По това време хаус музиката става все по-достъпна за младежите от заможните предградия, които идват в големите градове на САЩ, за да посещават партита в големи пространства като „ [[Звуковата фабрика]]“ (The Sound factory) в Ню Йорк, „Екзит“ или Кробар и „Спейс“ в Маями, което кара много фенове на ъндърграунда да определят явлението като „мост над тунела“, т.е. пътят, свързващ предградията и центъра на града. Нарастващият интерес към хаус музиката сред хората от предградията, предимно слушатели от средната класа, насърчава много диджеи/продуценти все повече да популяризират своя саунд чрез пускане на сингъл и диск компилации в по-широк търговски мащаб. В резултат на това, големи магазини за музика като „Тауър Рекърдс“ започват да предлагат по-голям избор на хаус музика, често със секции, посветени единствено на денс музиката. След като Напстер и други [[интернет]] сайтове за сваляне на музика стават по-популярни в края на 90-те години и през новото хилядолетие, хаус музиката придобива още по-широка аудитория, като членовете ѝѝ си разделят нови миксове на популярни клубни парчета.
 
Днес, новаторската хаус музика се прославя и представя на [[фестивал]]а „Горящият човек“ (The Burning Man) и също и на големи събития, спонсорирани от музикалната индустрия като „Зимната музикална конференция“ (Winter Music Conference) в Маями.
 
В края на 2000 г., музиката, повлияна от хауса, запазва своята популярност в клубовете по цял свят. [[Музикален продуцент|ПродуцентПродуцентите]]ите като Джустис, [[Бени Бенаси]] (с хитовете му като „Задоволство“(Satisfaction)се връщат към хауса, а леките, по-разредени и танцувални хаус парчета се появяват отново в американските класации ТОП 40. С този стабилен, почти незабележим успех през годините, хаусът набира скорост, и идеите, разработени от хаус продуценти, заразяват хип-хоп и поп световете. С въвеждането на Вокодър и Ауто-Тюн, както и популяризирането на цифрови аудио работни станции и нови производствени технически похвати като динамична обхватна компресия и тежка компресия, хаусът се превръща все повече и повече в част от американската музикална култура.
 
Австралийската хаус музика става популярна в средата на 2000 г., а [[Музикална група|групи]] като [[Аштън Шъфъл]] (The Aston Shuffle), [[Томи Кошчето]] (Tommy Trash), [[Нападателите на чанти]] (Bag Raiders) и [[Империя на слънцето]] (Empire of the Sun) стават известни в страната.