Отваря главното меню

Промени

м
без -ми,-ти,-ри,-в за ден
Преди смъртта си Юнг не оставя наставления какво да се случва с т.нар. „Червена книга“. В крайна сметка семейството му я мести в банков трезор през 1984 г. Сону Шамдасани, лондонски историк, в продължение на 3 години се опитва да убеди наследниците на Юнг да публикуват книгата, но те отказват. До средата на септември 2009 г. по-малко от дузина хора са виждали книгата. Улрих Хорни, внук на Юнг, който управлявал архивите на Юнг, решава да я публикува, за да събере допълнителни средства, нужни за основаването на фондация „Филемон“.
 
През 2007 г. двама техници от DigitalFusion заедно с издателите W.W. Norton & Company сканират [[ръкопис]]а с 10,200-пикселен [[скенер]]. Книгата е публикувана на 7-ми октомври 2009 г. на немски, с отделен английски превод, заедно с увода и бележките на Шамдасани.
 
Rubin Museum of Art в Ню Йорк показва оригиналния ръкопис на „Червената книга“, заедно с други от по-малките дневници, от 07.10.2009 г. до 15.02.2010 г. Според тях „през периода, когато Юнг работи над книгата, се развиват основните му теории за архетиповете, колективното несъзнавано и процеса на индивидуация.“  Две-трети от всяка страница е обрисувана с илюстрациите на Юнг върху текста.